shareit

ТОП 11 любими песни на Димитър Димитров @McPhisto38

| от |

Музикалната акция на Chronicle продължава със селекция на Димитър Димитров (@McPhisto38) – IT Consultant в Image Business Solutions Ltd..

И аз бях поканен от Александър Николов (@tourbg ) да се включа в инициативата да споделя любимите си песни. Първият ми касетофон ми купиха през 1978 и от тогава се събират 36 години и много любими песни:

Depeche са най-любимата ми група за всички времена, бил съм на 5 техни концерта и реално мога да изброя поне 50 любими техни парчета, но Strangelove и албумът Music for the masses за мен са квинтесенцията на групата – студен синтетичен звук, самовглъбени текстове, мрачна визия. Наскоро текстовете на Мартин Гор бяха определени за най-софистицираната поезия в едно изследване.

През годините в моя Топ 3 за първото място се борят 3 групи – абсолютно същото, което написах за Depeche мога да напиша и за U2. Achtung Baby съм го въртял до полуда на една касетка от Unison – и сега пея на глас заедно с Боно, когато пуснат нещо по радиото.

Логично в Топ 3 – а това е най-романтичната и най-светла песен в иначе мрачния Disintegration от 1989г.

Късно открих Joy Division – някъде в края на 90-те, но това е една от песните, които са ме докосвали най-дълбоко.

Еманация на британското за мен.

Когато за пръв път чух тази песен на Нирвана стоях безмълвен поне 5 минути – музиката никога нямаше да бъде същата.

Първият ми спомен за Крафтверк е от началото на 80-те и един ролков магнетофон на съученик, от когото презаписвахме – без тях нямаше да съществува електронната музика в сегашния си вид.

През 2013, когато отивах на #ДАНСwithme, за да протестирам срещу #КОЙ в слушалките ми звучеше тази песен.

Още една типично британска група и най-емблематичното им парче. Няма как да не затанцуваш.

Това е модерният поп за мен, заедно с всички други скандинавски групи – Robyn, Royksopp и т.н.

Още едно любимо съвременно ретрофутуристично парче.

 
 
Коментарите са изключени за ТОП 11 любими песни на Димитър Димитров @McPhisto38