Напоследък си задавам въпроса „Кой има нужда да ходи на море, когато имаме такива красиви планини?“. Чрез дълги разсъждения със себе си, послушах вътрешното си Аз и отидох в любимите ми Родопи, да търся отговора на този въпрос и да презаредя душата под сянката на вековните гори.
Така прекарах два невероятни дни в сърцевината на Родопите и ще ви разкажа за три различни места, които имах удоволствието да снимам.
Смолянски езера
От ранни зори се запътихме към първата ни дестинация преди да стане пълно с хора, които са дошли на почивка. Тръгнахме първо към Смолянските езера или по-точно към най-високо разположено от тях, защото в последствие разбрахме, че сме се объркали и изпуснали другите езера.
След обиколките ни по родопските пътеки се озовахме пред Мътното езеро, едно от осемте останали езера в днешно време (преди са били повече от 20). То е най-високото, разположеното на 1500 м, и най-дълбокото – 4,5 м. Трябва да призная, че мигновено ни хипнотизира с красивите си синьо-зелени цветове, които се вписваха невероятно в природата около нас. Придаваха нотка спокойствие, придружена с мириса на иглолистни гори, през които минаваха лъчите на лятното слънце.
А, и да не забравя, тук се намира едно от най-фотогеничните дървета, които съм виждал, „Лирата на Орфей“ – едно истинско наследство на българската природа и поредното доказателство, че природата е истинският сътворител на всичко.
Лирата на Орфей се намира по пътеката за Мътното езеро. Внимавайте и следете малката маркировка, която са поставили (в моя случай беше жълти парчета плат). Не подценявайте това място, а го посетете, защото всяка прекарана секунда тук си заслужава.
Пещера Ухловица
След приятната разходка се насочихме към пещера Ухловица, която се намира малко преди село Могилица, близо до границата с Гърция. Като всяка пещера и тази притежава уникална красота. Гордостта на Ухловица са многобройните образувания на дендрити, или както повечето ги оприличават на корали. Те са наистина много в разнообразни форми и създават усещане, че се намираш на дъното на океан.
Мястото е наистина загадъчно и красиво, цялата структура на пещерата е изградена на няколко етажа, като те се придържат към четирите пропасти, които водят към долния етаж. Дължината на пещерата е 470 метра, като по-голямата част е пригодена за туризъм – 330 метра.
Но като най-впечатляваща част от пещерата, като образувание, може да обявим получилия се голям каменен, искрящ в бяло, водопад, който води и към 7 малки езерца, които се образуват всяка пролет, при топенето на снеговете.
Агушеви конаци
Това е едно невероятно място, намиращо се в южната част на Родопите в село Могилица. Агушеви конаци звучи интересно, когато го чуеш за първи път, но дали имаме реалната представа какво представлява? Това е архитектурен и художествен паметник, най-големия запазен феодален ансамбъл. Той е бил построен през 1840 г., на площ от 3000 кв. м. и представлява две големи жилищни помещения с три вътрешни градини, разделени с високи стени една от друга. Но по – внушителните цифри са, че структурата разполага с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.
От каменната настилка, през различните стаи и тавани, всичко е изпипано до съвършенство, за онези времена. Но един от най- интересните факти за мястото е, че там е била една от най-богатите библиотеки на Балканския полуостров, като е доказано, че са имали повече от 400 тома ръкописи, като повечето от тях се помещават в наши дни в библиотеката на град Пловдив.
