На 14 октомври 1586 г. Мария I, кралицата на шотландците, застава пред английския съд, обвинена в заговор срещу кралица Елизабет I.
Така започва последната и най-драматична глава от живота на една жена, чиято съдба се преплита с власт, религия и предателство. Потомка на крале и кралица по рождение, Мария се превръща в символ на трагичната борба между личната свобода и дълга към короната.
Нейната история започва в Шотландия, но преминава през френския двор, бурните религиозни конфликти и политическите интриги на 16-и век.
Родена да царува, но обречена на страдание, Мария е едновременно романтична и трагична фигура, чийто живот завършва с обвинение в измяна и смъртна присъда. Това е едно от най-известните съдебни дела в европейската история.
Мария е може би най-известната фигура в кралската история на Шотландия. Нейният живот е изпълнен с трагедии и романтика, по-драматичен от всяка легенда.
Тя е кралица на Шотландия и кралица-консорт на Франция. Нейните прибързани брачни и политически решения предизвикват бунтове сред шотландските благородници, които я принуждават да избяга в Англия. Там обаче тя намира своя край като е обезглавена като католическа заплаха за английския трон.
Мария Стюарт е родена на 8 декември 1542 г. в двореца Линлитгоу, в Шотландия.
Тя е дъщеря на крал Джеймс V на Шотландия и Мари дьо Гиз, неговата втора съпруга. Нейният прадядо е Хенри VII на Англия, което прави Хенри VIII неин прачичо, а Елизабет I - нейна братовчедка.
Баща ѝ умира само шест дни след нейното раждане, което автоматично я прави кралица на Шотландия.
Тъй като Мария е още бебе, Хенри VIII се опитва да вземе контрола над Шотландия. Но нейната майка поема управлението като регент на дъщеря си.
Първоначално малката принцеса е сгодена за сина на Хенри VIII - принц Едуард на Англия, бъдещия крал Едуард VI. Но шотландските католици се противопоставят на този съюз, тъй като Англия вече се е отделила от Католическата църква.
Когато годежът е анулиран, Англия напада Шотландия в серия от набези.
На петгодишна възраст принцесата е изпратена във Франция, където израства в разкошния кралски двор. Възпитана е при крал Анри II и кралица Катерина де Медичи, заедно с техните деца.
Макар животът ѝ да е изпълнен с лукс и танци, образованието ѝ не е пренебрегнато. Тя изучава латински, италиански, испански и малко гръцки. Френският език става нейният първи език, а по дух и обноски тя се превръща повече във французойка, отколкото в шотландка.
Със своята изключителна красота, висока и изящна фигура, червенозлатиста коса и кехлибарени очи, Мария въплъщава идеала на ренесансовата принцеса.
През април 1558 г. тя се омъжва за френския дофин Франсоа , син на Анри и Катерина. Бракът е политически, целящ съюз между Франция и Шотландия, но младата принцеса наистина обича съпруга си.
През ноември 1558 г. на английския трон се възкачва Елизабет I, а поради своя произход от династията на Тюдорите, Мария се оказва следваща в линията на наследяване. Католиците, които смятат брака на Хенри VIII с Ан Болейн за невалиден, виждат в шотландската принцеса законната кралица на Англия.
Нейният свекър, крал Анри II на Франция, дори предявява претенции към английския трон от нейно име. След смъртта му през 1559 г. Мария става кралица на Франция. Година по-късно обаче умира Франсоа от инфекция на ухото, а тя остава вдовица едва на 18 години.
През август 1561 г. Мери се завръща в Шотландия. Там открива, че е неподготвена за реалноста. Възпитанието ѝ във Франция не я е подготвило за суровата шотландска политика.
Елизабет I отказва да я признае за своя наследница, а междувременно Шотландия вече е приела протестантството. Католическата ѝ вяра и чуждото ѝ възпитание я правят непопулярна сред духовници и част от благородниците. Въпреки това, с помощта на своя полубрат Джеймс, граф Мъри, и благодарение на политиката ѝ на религиозна търпимост, тя успява временно да укрепи властта си.
Изклщчително важно е за нейната съдба е, че Мария е правнучка на крал Хенри VII. Поради това тя има абсолютното право на претенция към английския трон.
Нейният френски свекър, крал Анри II, дори предявява това право от нейно име, виждайки в нея законна наследница на Англия. Въпреки това Мария никога не успява да стане кралица на Англия.
Освен това през ноември 1558 г., след смъртта на Мария I Тюдор (Кървавата кралица), Елизабет Тюдор се възкачва на английския трон като кралица Елизабет I. Въпреки това много римокатолици обаче не признават законността на брака между Хенри VIII и майката на Елизабет Ан Болейн, и поради това смятат управлението на Елизабет за незаконно.
Обратно в историята за Мария Стюарт, през юли 1565 г. тя се омъжва за своя братовчед Хенри Стюарт, лорд Дарнли. Този брак се счита по любов, но се оказва фатална грешка.
Именно този брак поставя началото на фаталната поредица от събития, които в крайна сметка довеждат до нейната гибел.
С този съюз тя отчуждава почти всички влиятелни сили в Шотландия - включително и Елизабет I, която е възмутена от брака ѝ с друг потомък на династията Тюдор, и своя полубрат граф Мъри, който вдига бунт.
Дарнли е красив, но слаб и властолюбив. Така той не оправдава очакванията. Всъщност той се оказва жесток и същевременно амбициозен, той се превръща в източник на непрекъснати конфликти.
През март 1566 г., в сцена, която дълбоко разтърсва Мария, Дарнли и група благородници зверски убиват нейния секретар и доверен човек Дейвид Рицио пред очите ѝ. Тази брутална постъпка убеждава кралицата, че съпругът ѝ възнамерява да посегне и на собствения ѝ живот.
Дори раждането на техния син Джеймс през юни не успява да ги помири. Мария, вече осигурила наследник на трона, започва да търси изход от това непоносимо положение.
Следващите осем месеца се превръщат в най-объркания и спорен период от живота на Мария Стюарт. Нейните противници твърдят, че през това време тя влиза в любовна връзка с Джеймс Хепбърн, четвъртия граф Болтуел, и заедно с него планира убийството на Дарнли.
Няма обаче надеждни доказателства за такава връзка преди смъртта на Дарнли, освен т.нар. "Писма от сандъчето". Това е съмнителна колекция от писма и стихове, уж написани от Мария, но днес повечето историци смятат за недостоверни. Безспорно е обаче, че Мери обмисля развод с Дарнли през октомври 1566 г.
През февруари 1567 г. Дарнли е убит при мистериозен взрив в Единбург, а слуховете обвиняват Мария и граф Болтуел в заговор. Макар доказателствата да са спорни, Болтуел се жени за Мария малко след това, което предизвиква нов бунт. През лятото на 1567 г. тя е свалена от трона и затворена, а графът бяга в Дания, където умира в плен.
На следващата година, 1568 г., Мария успява да избяга и събира малка армия, но е победена и принудена да потърси убежище в Англия.
Вместо подкрепа, Елизабет я хвърля в затвора, където Мария прекарва 18 години в плен. Обвинена в заговор срещу кралицата, тя е осъдена за държавна измяна.
Въпреки че е суверенна кралица на друга държава, Мария Стюарт е съдена от английски съд, а синът ѝ Джеймс, вече устремен към английската корона, не я защитава. След като Елизабет подписва смъртната ѝ присъда, Мария е обезглавена на 8 февруари 1587 г. в замъка "Фодърингхей" на 44-годишна възраст.
Елизабет нарежда тя да бъде погребана в катедралата на Питърбъро, но след като синът ѝ Джеймс VI става крал Джеймс I на Англия, той пренася останките ѝ в Уестминстърското абатство през 1612 г.
Днес Мария Стюарт остава една от най-противоречивите и романтични фигури на Ренесанса. Трагичната история за една кралица, която въпреки потеклото си и желанието да управлява, не успява да се справи със заговори, религиозни политики и любов.
Кралица Елизабет я нарича "дъщерята на спора", а нейният живот, изпълнен с любов, амбиции и предателства, продължава да вълнува историци и хора по света вече повече от четири века.
