Аржентински учени са открили вкаменени кости на един от най-старите видове динозаври в света в Андите, съобщи в сряда изследователската агенция CONICET. Това е водещата организация за научно финансиране и изследвания в Аржентина.
Откритието е публикувано в списание Nature, като авторите твърдят, че то може да бъде полезна информация за проучвания в областта на еволюцията.
Екип от палеонтолози, ръководен от института, открива почти пълен скелет на малко влечуго с дълга шия, което наричат Huayracursor Jaguensis, на надморска височина 3000 метра в северозападната част на Аржентина.
Екипът намира част от черепа на динозавъра, цялостна гръбначна колона, простираща се до опашката, и почти непокътнати предни и задни крайници, съобщава CONICET.
Динозавърът има малка черепна кутия в сравнение със своите съвременници, здрави задни крайници, тънки бедра и къси ръце с доста големи и здрави длани. Той е дълъг около 2 метра и тежи около 18 килограма.
Агустин Мартинели, един от авторите на изследването, заявява, че се смята, че Huayracursor е обитавал Земята преди 230 до 225 милиона години, което го прави един от най-старите динозаври в света.
Видът е живял в края на триаса. Това е геоложки период, през който са се появили първите динозаври и предците на бозайниците, казват изследователите.
Доскоро се смяташе, че предшествениците на тези растителноядни динозаври с дълги шии са били малки, с къси шии и вероятно всеядни.
Другите динозаври от подобен вид, живеели по същото време като H. jaguensis. Те са били много по-малки, с дължина около един метър, и не са показвали признаци на удължаване на шийните кости, наблюдавано при новооткрития вид. Палеонтолозите смятат, че едва няколко милиона години по-късно видът на Huayracursor Jaguensis започеат значително да увеличават телесната си маса и да удължават вратовете си.
Това показва, че увеличените размери на тялото и удължаването на шията са очевидни още от началото на еволюционната история на неговия род, казва един от авторите на изследването Мартин Хехенлайтнер.
Huayracursor jaguensis е открит в скални образувания на формацията Санто Доминго близо в провинция Ла Риоха, Аржентина.
Аржентина е едно от най-богатите места на планетата, когато става дума за вкаменелости на динозаври.
От Патагония до Андите, територията ѝ пази невероятно добре съхранени свидетелства от епохата на Мезозоя - времето, когато динозаврите владеят Земята преди повече от 65 милиона години.
Преди милиони години днешна Аржентина е част от суперконтинента Гондвана, заедно с Африка, Антарктида и Австралия. По това време в района на днешна Патагония се формират обширни равнини, езера и речни долини, където животните загиват и бързо се покриват с утайки.
Тези слоеве, съставени от вулканичен прах, пясък и глина, създават идеални условия за фосилизация - процесът, при който органичната материя постепенно се превръща във вкаменелост.
След изчезването на динозаврите, тектонските движения на Андите издигат огромни пластове земя, като едновременно с това вятърът и водата започват да ерозират скалите.
Така много фосили, които преди са били дълбоко под земята, излизат на повърхността.
Най-забележителните находки идват от Патагония - южната част на страната. Там са открити някои от най-големите динозаври в света, като Аржентинозаврът (Argentinosaurus), който достига дължина над 30 метра, и хищният Giganotosaurus, по-голям дори от тиранозавъра. Тези открития превръщат Аржентина в световен център на палеонтологията и привличат учени от цял свят.
Друг фактор, който предразполага към изобилието на вкаменелости в този регион, е климатът. В много райони на Аржентина, особено в Патагония, времето е сухо, а растителността оскъдна. Това предпазва фосилите от разрушение и прави терена по-достъпен за изследователите.
