Зам.-председателят на ЕК Кристалина Георгиева, която в последния момент бе предложена за генерален секретар на ООН, има тъмни страници в биографията си.
Това твърди журналистът Ив Кугелман, който живее в Швейцария, в свое разследване, което бе публикувано вчера в сайта на американския Институт за външнополитически изследвания (Foreign Policy Research Institute).
Статията на Кугелман е озаглавена „Голям гаф в ООН избегнат на косъм“, а самият автор твърди, че тя е резултат на многомесечно проучване. Тези „тъмни страници“, посочва журналистът, се отнасят както до миналото на Георгиева още по времето на бившия комунистически режим, така и до семейните й връзки след това с бизнес конгломерата „Мултигруп“, който според бивши американски посланици в София „някога беше доайенът на българската организирана престъпност“.
Въз основа на своето разследване журналистът, чиято статия е резюмирана от сайта „Юрактив“, стига до извода, че важни международни организации, като ООН и ЕС, назначават хора на ключови позиции, без щателно да ги проучват.
Кристалина Георгиева, според него е само поредният подобен случай.
Ив Кугелман специално подчертава, че разследването му за Георгиева е било извършено доста преди тя да стане официалният български кандидат за върховния пост в ООН, след като българският премиер Бойко Борисов я номинира в последния момент, заменяйки неуспешната според него кандидатура на друга българка – генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова.
„Тази рокада в последната минута не е дала възможност да се извърши проучване на Георгиева и да се разкрият проблемите с нейната кандидатура“, отбелязва швейцарският журналист.
Кугелман е разговарял с назовани и неназовани (по тяхно желание) хора в България, които добре познавали Георгиева, и според които тя е била информатор на комунистическите секретни служби по времето на бившия режим – обвинение, което тя категорично отрича.
Той обаче отбелязва, че самият Борисов, издигайки кандидатурата й, е признал в тесен кръг, че тя „има досие“ – познат в България термин, отнасящ се до бивши информатори на всесилната някога Държавна сигурност.
Според автора именно опасенията, че миналото на Кристалина Георгиева може да излезе наяве, е натежало за първоначалното решение да бъде издигната Бокова. Кугелман е проучил и връзките на Георгиева с „Мултигруп“ чрез редица нейни близки роднини, включително дъщеря й Десислава Кинова – служител в предица от компании на конгломерата.
Швейцарският журналист отбелязва и щастливия според него край на интригата в ООН, след като Георгиева, зад която са застанали Еврокомисията и ЕНП, се е провалила, получавайки два „червени картона“ от две от постоянните членки на Съвета за сигурност.