shareit

Осем месеца война

| от |

Оттеглянето на руските войски от украинската граница бележи ако не край на военната кампания, то поне пауза в горещия конфликт. Този период от Сочи до Сочи (от Олимпиадата до „Формула 1“) със сигурност ще влезе в учебниците по история: за осем месеца Русия кардинално промени позициите си в световната политика, отношенията с братска Украйна и обществения договор вътре в страната.

През уикенда Владимир Путин възложи на министъра на отбраната да отзове военнослужещите от границата с Украйна, а самият (Петро) Порошенко намекна за възможно пълно прекратяване на огъня в Донбас в срок от три дни.

Дори това да не е краят на войната, то като минимум е демонстрация на добри намерения и и преход и на двете страни към пътя на преговорите.

Решението за оттегляне на руските войски бе съобщено, когато Владимир Путин откриваше в Сочи първата Голяма награда на Русия във „Формула 1“. Само осем месеца преди това, пак в Сочи, при къде по-голямо струпване на чуждестранни делегации и фенове, Владимир Путин наблюдаваше зимната олимпиада. От трибуната приветстваше олимпийците Виктор Янукович – днес вече беглец и бивш президент на Украйна.

Седмица по-късно, при обстоятелства, които се разследват и до днес, станаха най-кървавите сблъсъци на Евромайдана и разстрелът на 82-ма души. След още едно денонощие Янукович подписва „споразумение за уреждане на политическата криза“ и изчезва в неизвестна посока, а впоследствие се появява публично само с кратки изявления от Ростов.

По-нататък събитията започнаха да се развиват така стремително, че се създаде трайно впечатление, сякаш са минали не няколко месеца, а цяла епоха – присъединяването на Крим, референдумът в Югоизточна Украйна, Порошенко – президент, малайзийският“Боинг“, споразуменията от Минск…

Осем месеца след последната си публична поява заедно с Виктор Янукович, когото вече дори в Русия престанаха да наричат единствен легитимен президент на Украйна, Владимир Путин посрещна спортистите в Сочи сам.

Ако действително според разбирането на руското ръководство е дошло време, ако не за приключване, но поне поне за пауза в конфронтацията от последните осем месеца, значи вече може да се направи междинна равносметка.

Какво получи Русия? Русия, съдейки по всичко, може да се каже, че наистина получи Крим. Макар че формално още много дълго време малцина в света ще признават легитимността на присъединяването на територията, морално полуостровът е част от Русия.

В добавка към Крим Русия де факто получи и част от Донбас – без излаз на пристанище, както, съдейки по всичко, е било планирано, но частично признаване на съществуването на проруска група на влияние в Украйна все пак се състоя. Донецка и Луганска област в тези граници, които сега се обособяват с демаркационни линии, стават самостоятелни субекти на страната с право сериозно да влияят върху външните и вътрешните политически решения на Киев. Преуговорите за това колко сериозно ще бъде това влияние, тепърва предстоят, но във всеки случай самото съществуване на този анклав затруднява каквато и да било евро- или атлантическа интеграция на Украйна.

Отделен въпрос е кой ще храни този анклав от типа на абхазкия? Поне икономическа независимост Украйна би му предоставила с радост, а и Русия засега не копнее да поема такъв товар за бюджета си. Отговор май трябва да очакваме от поредните преговори между Путин и Порошенко.

Русия получи сериозни западни санкции, които вече негативно се отразяват на икономиката й. От политически съображения руското ръководство едва ли ще постави въпрос за смекчаване на санкциите, но да си изпроси по-твърди мерки също, съдейки по всичко, няма желание.

Русия понесе човешки загуби, точното число на които надали някой ще назове днес. Правозащитници споменават числа до 4000 загинали – било то доброволци или военнослужещи.

Русия получи милион украински бежанци, които дълго време няма да могат да се върнат в разрушените от военните действия домове и прединастъпването на зимата трябва да бъдат разселени и трудоустроени.

В отношенията с Украйна Русия получи закриване на проекта „Украйна и Митническият съюз“ от една страна и силни преговорни позиции за газа от друга. Изборите за Върховна рада ще трябва да покажат способността на руските опекуни да реализират занапред политика на „мека сила“ спрямо Украйна.

В отношенията със собствените си граждани руското ръководство получи масова подкрепа за „руската национална идея“ и за концепциите за „руския свят“ сред населението.

Общественият договор от типа „салам в замяна на свобода“ може да се счита за разтрогнат – на мода сега не е саламът, не е свободата, а националното самосъзнание.

Вярно е, че в зависимост от това колко внимателни са по-нататъшните действия, тази подкрепа може с еднаква степен на вероятност да се превърне както в недоволство (заради „предателството“, „преговорите с хунтата“ и „загубата на Новорусия“), така и в продължителна имперска еуфория. Впрочем и сега като акумулатор на недоволство сред особено войнстващите среди успешно служи тайнствената „пета колона“.

В отношенията със Запада – нов етап от спиралата на „студената война“, завой към Изтока, курс към самодостатъчност и обезпечаване на собствената сигурност в условия на глобална криза.

Като цяло икономическите загуби от отказа на Русия да приеме преврата в Украйна са съществени, докато политическите придобивки още не са видими, макар че, както е известно, в политиката, за разлика от икономиката, винаги се играе с „дълги позиции“. Не е изключено, че след постигането с много кръв малки цели под формата на признаването на Крим (макар и засега само морално), сега отново е настъпило време за политика на договореностите.

А ако диалогът се окаже невъзможен – не е изключен нова ескалация на конфликта, след като Украйна преживее първата зима след революцията. /БТА/

 
 
Коментарите са изключени за Осем месеца война