Нежни целувки от Илич и тайната любов на Адолф

Към любимите си жени те са били не по-малко жестоки, отколкото към „поданиците“ си, пише Дойче веле. Венчани за своята идеология или партия, никога не са ги третирали като равни. Поглед към една любопитна книга за жените на диктаторите.

За видната деятелка на световното комунистическо движение Инеса Арманд и нейните отношения с вожда на световния пролетариат Владимир Илич са изписани много страници. Така че книгата на френската историчка Диан Дюкре „Жените на диктаторите“ не поднася някакви нови сензационни открития. Интересни са обаче не само фактите, а и психологическият анализ. Какво е общото например в отношенията към любимите им жени при аскетичния Ленин и любвеобилния Мусолини, при „мъжа под чехъл“- Чаушеску и при Хитлер, който забранявал на Ева Браун да се гримира, да пуши и да излиза от стаята? Оказва се, че при всичките различия действително има и нещо общо и Диан Дюкре много добре показва това. Диктаторите, за които става дума в книгата, са били точно тъй жестоки към близките си жени, както и към всички свои „поданици“. Неслучайно жените на диктаторите изпадат в депресии, страдат от тежки психически разстройства, дори завършват живота си със самоубийство. Племенницата и голямата страст на Хитлер – Ангелика Раубал се застрелва в общото им жилище в Мюнхен. В Кремъл се самоубива жената на Сталин – Светлана Алилуева.

Любовният триъгълник на Илич

Страданията на тези жени отчасти са обичайните страдания от изневерите на съпруга. Бокаса например е имал 19 жени. Освен двете „законни“ съпруги, Мусолини е поддържал огромен брой любовници. Мао пък, който бил женен четири пъти, предпочитал балерините, които му доставял личният му секретар. В интерес на истината, последната съпруга, актрисата Цзян Цин също не е скучала сама. Но има и особени страдания. Тираните, които са били венчани за своята „единствено вярна“ идеология, партия или хунта, никога не се отнасяли към искрено обичащите ги жени като към равни. Жените и любовниците на вождовете страдат най-често от липса на уважение, топлота, внимание, от вечна подозрителност и откровено потребителско отношение.

Ленин, както пише Диан Дюкре, е живял едновременно с Надежда Крупская и с Инеса Арманд. Едната е била негова секратарка, а другата превеждала трудовете му на френски. През 1912 година Ленин изпраща Инеса Арманд на изключително рискована, но важна за него нелегална мисия в Русия, където тя незабавно е арестувана. Вождът на световния пролетариат не се поколебава да натовари Инеса Арманд с подобна опасна мисия, макар явно да е обичал тази жена. За любовта говорят писмата му до нея, публикувани едва в последните години.“Ах, как ми се иска да те обсипя с хиляди целувки“, пише Владимир Илич. А Инеса Арманд отговаря: „И от целувките бих се лишила, стига само да мога да те видя, да поговоря с теб – неизразима радост.“

През 1917 година Инеса Арманд пристига в Русия, заедно с Ленин и Надежда Крупская в прословутия запечатан вагон. Тримата пътуват в едно купе. До този момент законната съпруга изглежда е търпяла всичко, но изведнъж чашата прелива и тя поставя ултиматум – или тя, или аз! И любовният триъгълник са разпада. Това е болезнен удар за Инеса Арманд. „Разделихме се, разделихме се, любими мой. Толкова боли!“ – пише тя на Илич. Ленин я изпраща на курорт в Кавказ, където тя заболява от холера и умира. Ленин преживява много тежко смъртта на Инеса Арманд. Едиственото, което е могъл да стори за нея, било да я погребе край Кремълската стена.

Съпруга за 40 часа

И друга героиня в книгата на Диан Дюкре заплаща с живота си своята преданост към любимия – Ева Браун. Нейното име остава почти неизвестно чак до разгрома на Третия Райх. Хитлер се опасява, че наличието на „спътница в живота“ ще увреди имиджа му на „баща на нацията“, който жертва всичко в името на величието на германския народ. „Моята годеница е Германия! Аз съм венчан за германската нация“, патетично заявява той. Ева Браун живее в резиденцията на фюрера в планините на Оберзалцбург. Оставайки сама, тя често плаче, но буквално разцъфва, когато Хитлер се връща от Берлин. Хитлер щедро я отрупва с шоколадови бонбони и цветя. Лягат си да спят най-рано в полунощ. Двамата имат отделни спални, така че до любовни ласки изглежда не се е стигало. Или много рядко.

Диан Дюкре подчертава в книгата си, че Ева Браун не съответства на идеала за жена, който издига нацистката попаганда. „Да, тя е блондинка със сини очи и спортна фигура. Но обожава козметиката, която официално се осъжда от нацистите. Поръчва си модни дрехи и обувки от Франция и Италия. И пуши (тайно, защото Хитлер не понася миризмата на тютюн). Ева Браун изобщо не се интересува от политика. По време на вечерните „заседания“ в тесния кръг от приближени на фюрера, уморена от приказките за танкови бригади, военни операции и т.н., тя капризно казва: „Стига война за днес!“ И Хитлер, когато бил в добро насторение, канел всички да гледат някой филм.

Веднъж, вече към края на войната Ева Браун се оплаква на Хитлер, че в „Бергхоф“ не достигат камериерки и готвачи (те са били около 30 души) и трябва да се назначат още десет прислужнички. Но Мартин Борман отказва, като заявява, че по време на „тотална война“ всички жени са мобилизирани на работа в болниците и военните заводи. Тогава Хитлер избухва: „Аз буквално отникъде събирам цели дивизии, а тук да не могат да се намерят няколко камериерки!“, крещи той на Борман. На следващия ден в „Бергхоф“ са назначени още камериерки.

Същевременно Ева Браун изглежда се е примирила със своята съдба. Когато в алпийската резиденция Хитлер приема официални гости – президенти, министри, чужди дипломати и висши военни, той забранява на Ева Браун да излиза от стаята си. Почти 15 години Ева Браун остава в сянката на Хитлер и винаги мечтае да „узакони“ връзката си с него. Това става, когато вече е предрешен краят на Хитлер, на неговата спътница в живота и на „хилядолетния Райх“. 40 часа след като се венчават и Ева Браун става Ева Хитлер, тя завършва живота си със самоубийство, заедно с любимия фюрер.

Diane Ducret: „Die Frauen der Diktatoren“, Ecowin Verlag, Salzburg