shareit

Намеса на НАТО може да се възприеме като религиозна война

| от |

Серкан Демирташ, в. „Хюриет дейли нюз“

Това твърдение принадлежи на постоянния представител на Турция в НАТО, посланик Фатих Джейлан. В интервю за турската емисия на Би Би Си посланик Джейлан отговори на въпрос за възможна намеса на НАТО в борбата срещу „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ /ИДИЛ/ (преименувана на „Ислямска държава“ /ИД/ – бел.ред.) по следния начин:

„Пряко участие на НАТО рискува да предизвика различно възприятие в района. Няма борба между християни и мюсюлмани тук. Има терор и той трябва да бъде победен. Това няма нищо общо с християните и мюсюлманите. Трябва добре да се знае, че това не е религиозна борба и че на терористични групи като ИДИЛ не трябва да им се позволява да злоупотребяват с това“.

Изявленията на Джейлан идват след като генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг направи второто си посещение в чужбина от встъпването си в длъжност именно в Турция на фона на турските призиви към международната общност за установяване на зони за сигурност в Сирия и забранена за полети зона в сирийското въздушно пространство. Столтенберг заяви ясно, че този въпрос не е повдигнат пред НАТО и добави че призивът за разглеждане на турските предложения е към коалицията за борба с ИДИЛ. Така че не е лесно за разбиране защо Турция настойчиво се опитва да повдигне този въпрос пред съвета на НАТО, въпреки че смята, че това може да създаде допълнителни проблеми.

Основното послание, отправено от Столтенберг, беше, че алиансът е готов да защити Турция в случай на атака и че системите „Пейтриът“ ще останат разположени толкова дълго, колкото Турция има нужда от тях.

Турски и натовски представители очевидно работят върху планове за непредвидени ситуации, но това не означава, че алиансът е напълно готов да сътрудничи с Турция за създаването на зони за сигурност. Това е положението с НАТО.

Що се отнася до ръководената от САЩ коалиция за борба с ИДИЛ, ситуацията не е много по-различна. Целите и приоритетите на Турция и на членовете на коалицията са подчертано различни. Турция казва, че няма да си помръдне пръста, ако не види цялостна стратегия, която да включва както режима на Башар Асад, така и ИДИЛ. Коалицията обаче си сътрудничи с режима на Асад, за да съдейства за въздушните й атаки срещу цели ИДИЛ и не гледа на Дамаск като на непосредствена заплаха.

Въпреки че военният диалог между Турция и САЩ ще продължи в определения курс и след посещението на координатора на операциите срещу ИДИЛ ген. Джон Алън в Турция, трудно е тези разговори да се опишат като „сериозни“. Освен това, началникът на генералния щаб (на турската армия – бел.ред.) Недждет Йозел любезно отказа да участва в ключова военна среща, която ще се състои в САЩ следващата седмица.

През последните дни също така се наблюдаваха реакции от страна на две регионални сили – Иран и Русия – които открито изразиха възраженията си срещу плановете на Турция да изгради зони за сигурност вътре в Сирия. Руският заместник-министър на външните работи Михаил Богданов беше в Анкара същия ден, когато там бяха шефът на НАТО и американската делегация. Русия вече изпрати послание, че всякакъв военен опит в Сирия изисква съгласието на Съвета за сигурност на ООН, в който тя е един от петте постоянни членове.

Иран, от друга страна, твърдо обеща, че никога няма да позволи разпадане на режима на Асад и подчерта, че е призовал Турция да не инициира обявяване на зони за сигурност в страната.

Тези точки на разногласия между Турция и международното обществено мнение, особено на Западния блок, предизвикват също така несправедливи заключения и грешни интерпретации относно Турция. Твърденията, че Турция предпочита ИДИЛ пред сирийската кюрдска Партия Демократичен съюз и че все още подкрепя джихадистките бойци, нямат адекватни основания.

Но Турция също е отговорна за подхранването на тези твърдения. Европейски източник, пожелал анонимност, подчерта, че „външната политика, която Турция води в региона, е напълно неразбираема за европейците“. Източникът описа политиката и интересите на Турция като неясни, особено що се отнася до Сирия, и неуспяващи да произведат други проекти, освен една реторика, поставяща акцента върху унищожаването на режима на Асад. „Турция трябва да бъде част от коалицията и да направи своите цели ясни за най-близките си съюзници“, подчерта източникът.

Много е важно за Турция да предприеме стъпки, за да коригира погрешните схващания, разпространяващи се от нейния собствен регион към Европа, от НАТО към ООН. Това може да бъде направено само чрез коригиране на позицията й спрямо Сирия и борбата срещу бруталността на ИДИЛ. /БТА/

 
 
Коментарите са изключени за Намеса на НАТО може да се възприеме като религиозна война