Метод за лечение на диабет без странични ефекти
Учени от Тексаския университет в Сан Антонио оповестиха, че лекували диабет тип 1 у лабораторни мишки чрез използване на генен трансфер, предаде ЮПИ.
Той довел до увеличаване на видовете панкреатични клетки, които отделят инсулин. Това е потенциално лечение на диабет тип 1 и може да сложи край на инсулиновата зависимост при диабет тип 2.
Инсулинът, използван от организма за понижаване нивото на кръвната захар, се произвежда единствено от бета клетките. При диабет тип 1 имунната система ги унищожава и в резултат организмът не произвежда инсулин. При диабет тип 2 бета клетките излизат от строя и инсулинът намалява, но все още е произвеждан от организма.
Технологията, известна като генен трансфер, предвижда използване на вирус като вектор, за да може селектирани гени да бъдат пренесени до панкреаса, а когато бъдат вкарани в него, да накарат храносмилателната система и други клетки да произвеждат инсулин. Генният трансфер, използващ вирус като вектор, е процес, който бе одобрен за лечение на различни болести от Американското управление за контрол на храните и лекарствата.
„Освен бета клетки, панкреасът съдържа много други видове клетки – заяви Ралф Де Фронцо от университета. – Методът ни се състои в това да модифицираме тези клетки по такъв начин, че да започнат да отделят инсулин, но само в отговор на нивото на кръвната захар, т.е. като бета клетки.“
При диабет тип 1 организмът отхвърля бета клетките, но други популации клетки в панкреаса съжителстват с имунни клетки. „Ако засегнат от диабет тип 1 пациент живее с въпросните други клетки в панкреаса си 30, 40 или 50 години и сме ги накарали да произвеждат инсулин, очакваме да няма реакция на отхвърляне“, отбеляза ученият.
Процесът прецизно регулирал нивото на кръвната захар при експерименти с мишки. Това е значим напредък в сравнение с традиционната инсулинова терапия и някои лекарства срещу диабет, които понижават прекалено нивото на кръвната захар, ако ефектът от употребата им не е следен отблизо.
Учените се надяват до три години да започнат експерименти с хора.
Резултатите от изследването са публикувани в Current Pharmaceutical Biotechnology.
