Царската библиотека на Александрия е най-известната съществувала някога. Тя е също така и най-голямата библиотека в Античността.
Древната библиотека често е романтизирана като най-великото и значимо хранилище на човешкото знание в античния свят. И до днес тя стои като вечен символ на изгубената мъдрост. Но какво всъщност се случва с Александрийска библиотека?
Съдбата на това огромно място, изпълнено с богатство от книги продължава да предизвиква спорове и любопитство. В продължение на векове основният въпрос е дали библиотеката (или библиотеките - защото са съществували две) оцелява до арабското завоевание на Александрия през 7-ми век.
Днес сред историците се оформя все по-широко съгласие, че и двете библиотеки изчезват много преди това завоевание.
Смята се също, че има достатъчно доказателства, които показват, че разрушаването на двете библиотеки става в различни периоди.
Александрийската библиотека е архитектурен шедьовър и не е просто място за съхранение на книги, а цял комплекс - истински център на науката и културата в Александрия.
С мащаба на своята колекция, библиотеката се превръща в най-великото събиране на човешко знание, съществувало до онзи момент.
Разрушаването ѝ не е само загуба на сграда или на свитъци от папирус - то отразява гибелта на културното и интелектуалното наследство на човечеството.
Има различни сведения и теории за това кога и как библиотеката е унищожена, като всяка версия предлага различни подробности и "виновници".
Тази неяснота превръща краха ѝ в истинска историческа мистерия, като може никога да не узнаем какво се е случило.
Въпреки че се намира в Египет, библиотеката всъщност е крепост на древногръцката култура. Днес нито музеят, нито библиотеката, нито градините ѝ съществуват, но древните писатели описват с възторг тяхната архитектура и богатствата им.
Всичко в тях напомня за гръцката цивилизация. Благодарение на тривековното господство на Птолемеите, елинистическата династия, която управлява Египет след смъртта на Александър Велики.
Библиотеки и архиви съществуват още в Древен Египет, Месопотамия, Сирия, Мала Азия и Гърция, но най-ранните от тях са местни и служат основно за съхранение на собствените традиции и записи.
Идеята за "универсална библиотека", каквато е тази в Александрия, възниква едва когато гръцката мисъл започва да обхваща по-широк поглед върху света.
Гърците са силно впечатлени от постиженията на своите съседи и много от техните мислители пътуват, за да търсят знание.
Има литературни свидетелства, че философи като Херодот, Платон, Теофраст и Евдокс от Книд посещават Египет именно, за да се учат.
На този фон на интелектуален глад Александър Велики започва своето световно завоевание през 334 г. пр.н.е. - поход, който завършва с преждевременната му смърт през 323 г. пр.н.е.
Целта му не е просто да покорява земи от Македония до Индия, а да ги опознае. Той изисква от своите спътници, пълководци и учени да му представят подробни сведения за непознатите земи.
Така се натрупват огромни познания за географията и природата на света.
След смъртта на Александър събраните материали предизвикват истински подем на науката и изследванията в човешката история. Именно в тази атмосфера на любознателност и културно възраждане се ражда идеята за Александрийската библиотека.
Основаването на библиотеката е неразривно свързано с името на Деметрий Фалерски - философ от школата на Аристотел и бивш атински държавник.
След като пада от власт в Атина, той намира убежище в двора на цар Птолемей I Сотер (около 297 г. пр.н.е.) и става негов съветник.
Възползвайки се от обширните му познания, Птолемей му възлага задачата да основе библиотеката и музей към нея - около 295 г. пр.н.е.
По-голямата част от събраните материали са написани на гръцки език. Съдейки по научните трудове, създадени в Александрия, е много вероятно в библиотеката да е събрана почти цялата гръцката литература.
За страстта на Птолемеите към книги се разказват легенди. Една от тях гласи, че всеки кораб, пристигащ в пристанището на Александрия, е претърсван.
Ако на борда му се откриват книги, те се изземват, за да бъдат копирани в библиотеката. Оригиналите често се задържат, а на собствениците се връчват преписи и обезщетение.
Освен огромното количество гръцка литература и пълен набор от египетски записи, има доказателства, че библиотеката включва и писмени трудове от други цивилизации.
Благодарение на дипломатическите мисии между индийския владетел Ашока и египетския цар Птолемей II Филаделф, дори будистки текстове достигат до библиотеката.
Преводът на Петокнижието (първите пет книги на Библията) от иврит на гръцки се превръща в необходимост за голямата еврейска общност в Александрия, която вече е силно елинизирана.
Така се ражда Септуагинтата - най-ранният запазен и до днес превод на Танах (еврейската Библия) на старогръцки език, извършен постепенно през 3-ти и 2-ри век пр.н.е. благодарение на богатите изследователски ресурси на библиотеката.
Септуагинтата оцелява през вековете и днес се смята за едно от най-ценните произведения в историята на превода, незаменимо за всички библейски изследвания.
Оценките за броя на събраните книги варират.
Най-ранните сведения от 3-ти век пр.н.е. говорят за повече от 200 000 свитъка,докато византийският автор Йоан Цеца от 12-и век пише за 42 000 книги във външната библиотека и 400 000 смесени, плюс 90 000 чисти книги във вътрешната (царска) библиотека.
По-късни източници от 2-ри до 4-и век дори споменават до 700 000 свитъка.
Съдбата на това огромно богатство от знания остава загадка. След като цялото това знание изгаря, не може да се даде яснота какво точно е изгубило човечеството, тъй като проблемът е, че почти няма съвременни свидетелства около събитията.
Повечето сведения идват векове по-късно, което прави разграничението между факт и легенда трудно.
Създават се няколко основни теории, свързани с различни исторически личности и обстоятелства.
Пожарът на Юлий Цезар
Една от най-ранните и често цитирани версии обвинява римския диктатор Юлий Цезар.
По време на гражданската война с Помпей през 48-47 г. пр.н.е. Цезар е обсаден в Александрия.
За да попречи на вражеските кораби, той заповядва да бъдат подпалени част от тях в пристанището.
Огънят се разпространява и обхваща части от града — според някои източници и самата библиотека.
Според някои учени библиотеката е повредена, но не напълно унищожена, тъй като по-късни източници все още я споменават.
Унищожението от Теофил Александрийски
През 4-и век патриарх Теофил Александрийски започва кампания срещу езичеството.
Той нарежда разрушаването на езическите храмове, включително и в светилище, което може би е приютявало част от колекцията на библиотеката (около 42 000 свитъка).
Не е ясно обаче дали това наистина е "дъщерната библиотека" на главната, нито дали по това време библиотеката изобщо съществува.
Няма преки свидетелства от 4-и век, които да описват подобно унищожение.
Мюсюлманското завоевание
Средновековна легенда твърди, че по време на арабското завоевание на Александрия през 7-ми век, халиф Омар заповядва книгите да бъдат изгорени, като се използват за отопление на градските бани.
Днес историците смятат тази история за апокрифна, тъй като не се споменава от нито един съвременен хронист от онова време.
Постепенен упадък
Според друга, по-вероятна хипотеза, библиотеката не е унищожена наведнъж, а постепенно запада в продължение на векове, започвайки още около 145 г. пр.н.е., когато учените са прогонени от Александрия, и продължавайки през римския период, белязан от липса на подкрепа и средства.
Истинската история за гибелта на Библиотеката в Александрия остава неуловима и погълната от мълчанието на времето и оскъдните свидетелства, които ни е оставила древността.
