Меркел срещу Путин

Това изказване на Ангела Меркел определено е предизвикало раздразнение в Кремъл. В реч пред Бундестага тя отчетливо се обяви против неоимпериалистическата политика на Русия. Ясен сигнал към Москва – и най-вече към Путин, пише в свой коментар на Инго Мантойфел, ръководител на Руската редакция на Дойче веле.

Най-важното бе казано на финала на правителствената декларация, която канцлерката посвети на Източното партньорство на ЕС. След като подробно се спря на шансовете, които произтичат от сключването на споразумение за асоцииране и свободна търговия между ЕС и постсъветските републики Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна, включени в т.нар. Източно партньорство, Меркел каза и няколко изречения, които определено са предизвикали раздразнение в Кремъл и в руското външно министерство.

Федералната канцлерка призова Русия да спре да оказва натиск спрямо Украйна, Грузия и Молдова покрай сближаването им с Европейския съюз. И добави многозначително: „Държавите решават сами. Трета страна няма право на вето“. И за да постави изказването си и в съответната правна рамка, Меркел припомни, че принципът на ненамеса е част от подписаната и от Москва Харта на ОССЕ.

Разни страни, разни разбирания

Изявлението на Меркел може и да не прави впечатление в Германия, тъй като във Федералната република принципно се смята, че суверенни държави като Украйна, Грузия или Молдова сами трябва да решат дали и как да се сближат с Европейския съюз. В Русия обаче – и Ангела Меркел несъмнено си е дала сметка за това, думите ѝ са отекнали много силно. Поради простата причина, че в московските политически кръгове се разбира от само себе си, че бившите съветски републики – и най-вече Украйна, трябва да се ориентират към инициирания от Русия митнически и евразийски съюз. Именно тази политика пропагандират и руските държавни медии. А правителствата на въпросните бивши съветски републики са подложени на огромен политически и икономически натиск. В случая с Армения натискът даде ефект: Ереван наскоро обяви, че смята да се присъедини към доминирания от Русия митнически съюз, което означава, че се отказва от вече договореното споразумение за асоцииране и свободна търговия с ЕС.

Фактът, че в правителствена си декларация Меркел толкова отчетливо се обявява против тази неоимпериалистическа политика на Русия, е ясен сигнал към Москва и Путин. Нещо повече – очертават се и насоките на бъдещата германска политика спрямо Русия.

Какво предстои?

Преориентацията на германската политика спрямо Русия се дължи най-вече на завръщането на Владимир Путин на президентския пост. Макар за разлика от предшественика си Шрьодер Меркел никога да не е залагала на принципа Германия да бъде нещо като „адвокат на Русия в Европа“, тя все пак се опита да предизвика разбиране за руските интереси в Европа.

Най-добрият пример в това отношение е срещата на върха на НАТО в Букурещ през април 2008 година, когато федералната канцлерка заедно с френския президент Саркози отхвърли предложения от Джордж Буш план за приемането на Украйна и Грузия в НАТО. Този ход бе възприет като зачитане на руските интереси, макар да бе по-скоро израз на надеждите за нова ера в отношенията с Русия след встъпването в длъжност на новия руски президент Дмитрий Медведев. Но тези времена са вече в миналото. От германската еуфория, предизвикана от избирането на Медведев, няма и следа. На реалностите в Русия се гледа прагматично и трезво, а третият президентски мандат на Путин се свързва предимно с репресивната вътрешна политика и неоимпериалистическата външна политика. Чрез изявленията си в правителствената декларация Меркел даде ясно да се разбере, че тази гледна точка се поддържа от канцлерството. И че неизменно предстои обрат в политиката спрямо Русия.