Малкият Брат

В модерна офис сграда, намираща се в покрайнините на индустриалния Тиендзин, стотици цензори се взират в компютърните екрани пред тях. Тяхната единствена цел е да изтрият всеки пост в Weibo, китайския вариант на Twitter, който би се счел за политически некоректен.

Но хората зад цензурната машина на най-популярната социална мрежа в Китай не са застаряващи апаратчици от Китайската Комунистическа Партия. Изненадващо, повечето от тях са туко-що завършили младежи, които изпълняват задълженията си с противоречиви чувства и се оплакват от обема на работата и заплащането.

Контролът над Интернет в Китай винаги е бил голямо предизвикателство за ККП. Цензурата е считана за ключов елемент за поддържането на желязната хватка на властта. Това показват и мерките, приети наскоро, които криминализират разпространяването на слухове онлайн. В същото време, властите искат да дадат отдушник на хората да излеят своя гняв и чувствата си на неудовлетвореност, тъй като другите форми на политически протест са силно ограничени.

Агенция Ройтерс успява да интервюира четирима бивши цензори в Sina Weibo, които са напуснали работа си тази година. Всеки от тях е пожелал да остане анонимен заради естеството на работата си. Sina Corp. е една от най-големите Интернет фирми в Китай, техният сайт има повече от 500 милиона регистрирани потребители. От компанията отказват да коментират официално тези свои практики. А цензорите, които все още работят за Sina Weibo, отказват да говорят пред западните медии.

„Когато започнат работа, повечето хора са изключително изтерзани, но впоследствие изтръпват, за да могат да свършат работа си“, казва бивш цензор, който напуска, защото няма перспектива за развитие на кариерата си. „Работехме твърде много, а ни плащаха твърде малко.“

„Заради нашата работа, Sina Weibo работи безпроблемно от страна на властите в Пекин. Така се дава платформа на хората да изкажат своите мнения и болежки. Не е идеалната платформа, но все пак е нещо“, заявява друг бивш цензор.

Във всеки един момент на денонощието на работа са над 150 човека. Повечето от тях са мъже, защото жените избягват да работят на нощни смени, а и голяма част от материалите, с които те се сблъскват са нецензурни. „Повечето хора напускат, защото работата е стресираща и човек се чувства все едно е в задънена улица“

Компютрите на Sina сканират постовете преди те да бъдат публикувани. Само една малка част от тях се отбелязват като „чувствителни“ и биват препратени към цензор, който ще реши дали да ги изтрие или не. В рамките на 24 часа, над 3 милиона поста преминават през техните очи.

Ако в определен пост има ключови думи като „Фалун Гонг“ или „Клането на Тиенанмън“, той бива автоматично блокиран и изтрит. Цензорите актуализират списъците на чувствителните думи с нови всеки ден, защото блогърите са по-креативни от тромавата цензурна машина и обикновено са една стъпка пред тях.

За определени „чувствителни“ постове, цензорите използват коварни тактики. Постът остава видим за своя автор, но не може да бъде видят от неговите последователи. На цензорите им е позволено да блокират временно потребителите, а в крайни случаи и да изтриват техните акаунти. Системата е изключително сложна и повечето чувствителни постове биват премахнати за по-малко от минута. Ако „чувствителен“ пост бива пропуснат, централните власти оказват силен натиск върху Sina Corp за неговото бързо премахване и налагат сурови глоби на цензора, отговорен за това.

Средно на час, всеки цензор преглежда над 3000 поста или това прави по 50 поста на минута. Най-натоварено е около чувствителни годишнини като тази от продемократичните протести, провели се на 4 юни 1989 на площад Тиенанмън. Когато видният член на ККП и партиен секретар на Чунцин, Бо Силай, бива арестуван за корупция и злоупотреба с властта миналата година, над 100 души работят извънредно в продължение на 24 часа, за да се „хармонизира“ Интернет пространството.

Всички медии, вестници и телевизии, са под железния контрол на Партията, но Интернет се оказва доста по-сложен за „хармонизиране“ отколкото висшите ешелони на властта са считали. Интернет фирмите, работещи на територията на Китай, трябва да спазват законите наложени от страната и да изпълняват всяка молба за цензура от страна на Пекин. Компании като Facebook и Twitter са блокирани, а Google се изтегля от китайския пазар през 2010, защото отказва да цензурира своите резултати.

Въпреки слуховете за разхлабване на The Great Firewall of China в Свободната Търговска Зона в Шанхай, изглежда, че скоро няма да станем свидетели на един наистина свободен Интернет в Китай.