Лице назаем от фотографа Любомир Сергеев

Той е най-известното българско име в световната фотография, въпреки че е завършил психология. Вижда вътре в мен, в теб и в човеците като цяло и може да извади на показ всички феи и дяволи, скрити в душите. Търси определено лице, за да го замени за друго, взето назаем от собствената му фантазия.

Това е Любомир Сергеев.

Когато не е във Варна, Ню Йорк или Виена, е някъде извън реалността. „Баща ми беше актьор. Израснал съм в театъра. Отразявах лицата на актьорите с очи. Точно с това е свързана с фотографията – с отразяването на хората, само че така, както аз ги виждам”, разказва Любомир Сергеев. „ Научих се да се вглеждам по време на представленията. Исках да видя как хората променят мисленето си, изражението си заради спектакъла. Обичам да гледам как хората стават други хора”. Тази хуманна странност на Любомир Сергеев тласка момчето, което мечтае да стане актьор, към фотографията, която му донася Виктория – най-престижната международна награда за фотография в цял свят.

Любомир Сергеев печели отличието през 2014 година, но призът остава в периферията на медийното внимание, заради съвпадението на момента със загубата на Кубрат Пулев на ринга. „Аз съм 23-тия носител н тази награда. Спечелих златните медали в почти всичките категории, в които участвах с над 25 снимки.”, обяснява Сергеев.

„По пътя дотук научих, че всичко се постига с адското блъскане. Започнах да снимам преди 20 години с апарат „Киев“. Снимах стрийт фотография. Фотопаратът ми даваше шанса да обединявам в едно двете изкуства, които исках да владея – театърът и рисуването”.

Затова и Любомир се насочва към постановъчната фотография, която все още не е толкова изявена в морската столица Варна, където щастието му се усмихва през един календар.

„Един календар за радио „Атлантик“ промени живота ми. Наеха ме и ми се довериха. Цялата работа е човек, колкото и да е банално, да има идеи. Трябва да имаш визия за нещата. Нямаш го първоначално, но го изграждаш. След това трябва да накараш някой да повярва в тях и да ги реализираш. И за теб остава да го направиш качествено. Имаше низ от събития и случки в края на 90-те години. Трябваше да се преборя с половината свят . За въпросния календар, който даде на тласък на кариерата ми, трябваше да обикалям улици, ресторанти и да обяснявам на хората, че искам да вкарам осветление, да снимам вътре”, разкрива за старта си Любомир Сергеев.

Голяма част от постиженията си дължи на психологията и социалната педагогика, които е изучавал. „Те изградиха усета ми за хората. Всеки ден работя с различни личности, в които трябва да вникна дълбоко, да ги усетя и да ги разбера. Снимам само хора. Жените се снимат по-лесно от мъжете, защото са по-социални. Те очакват да подходиш към тях с комплименти, да докоснеш суетата им. При мъжете не може да бъде толкова директно”, разказва професионалният фотограф.

Избира хората, които ще снима, като ги наблюдава така както Микеланджело с месеци се взирал в ателието си в един камък, за да създаде от него Давид. „Трябва да видиш с какъв материал ще работиш. Професионалните модели са много гъвкави. Аз търся в хората уникалната жилка и някакъв дух”.

В един от последните проекти Сергеев дарява жените със свръхсили. „ Обичам силните хора. Във фотографиите ми винаги присъства движението и динамиката. Фотосесията, за която говорим, изобразява 12-те подвига на Херкулес. Само че в женския му вариант. Изобразих силата по физически начин с митични елементи, а идеята е поклон пред женската сила и същност”.

И макар да избира трагедията и драмата за сюжет на фотографията си, тъй като имат катарзисен ефект върху самия него, любовта също присъства в очите на фотографа. Той е влюбен в обекта, който снима и това му е нужно, за да се вдъхнови. За да „консумира“ любовта си, прави жертва след жертва.

„За последните 6 месеца зад граница, за жалост, съм разочарован от едно-единствено нещо. България не съществува на картата на фотографията. Нямаме идентичност, а имитираме западни примери. Колкото и да е тъжно, никой няма идея в САЩ, в моя бранш, за нашата държава. Което е хубаво от една страна – поне го няма негативизма към българите, който се забелязва в Европа”, оптимистично споделя Любомир Сергеев, който няма търпение да се върне в България през януари.

Част от неговите фотографии можете да видите в галерията