shareit

Критиката на Гаук към Русия: нито навреме, нито на място!

| от |

В реч по повод 75-та годишнина от началото на Втората световна война, Йоахим Гаук остро разкритикува руската политика за Украйна. Времето и мястото за тази изява обаче не бяха добре подбрани, смята Фолкер Вагенер от Дойче веле.

Да си президент означава да балансираш противоположни позиции, да зачиташ мнението и на едната и на другата страна, да умееш да задвижваш определени обществени развития и дискусии, но без да даваш окончателна преценка за тях. Ролята на германския президент е като на добрия глава на семейство. Той трябва да стои над нещата, да изпълнява представителни функции, без да се меси в реалната политика, която е приоритет на канцлера, правителството и Бундестага.

Йоахим Гаук, който се слави като политически вмешател още от времето когато беше протестантски свещеник в бившата ГДР, за пореден път надскача строго дефинираните тесни граници на своя пост. Неговата страстна критика по адрес на Путин и настояването за нова отбранителна готовност на Германия, произнесени с тон, нетърпящ възражения, е политическа бомба, чийто отзвук едва ли скоро ще отшуми.

Повече разединител, отколкото помирител

Първата грешка на президента беше свързана с избора на мястото и повода за неговата критика спрямо Русия. На първи септември преди 75 години започна Втората световна война, в която загинаха 20 до 30 милиона (!) руснаци. Недостатъчната политическа и психологическа чувствителност на Гаук не би могла да бъде извинена дори с обстоятелството, че атаката срещу Путин вероятно е изразила точно онова, което мислят и чувстват много поляци. Няма съмнение, че военните действия на Русия в Източна Украйна са колкото възмутителни, толкова и незаконни от гледна точка на международното право, но във времена на огромен политически драматизъм и човешка трагика, острата реч на германския президент в Гданск не беше полезна, камо ли пък дипломатична.

Гаук – острие на новата германска външна политика

От години германската външна политика се намира в процес на пълно обновление. Сред многобройните известни и призвани защитници на този процес е и германският президент, който неведнъж е правил недвусмислени изказвания в полза на една по-активна роля на Германия в света – например по времето на Мюнхенската конференция по сигурността през 2014 г. Също и през 2013-та, по повод на годишнината от Обединението на Германия, Гаук се прояви като активен защитник на тезата, че Германия не може да бяга повече от поемането на „по-голяма външнополитическа отговорност в света“.

Всичко това не става случайно. Както и сега, по повод 75-та годишнина от началото на войната, изявленията на президента неизменно са свързани с някакъв важен повод, в чийто контекст той произнася своите апели за повече сила и по-съществена роля на германската външна политика в света. Така той де факто приглася на исканията да се сложи край на десетилетната „култура на военното въздържание“.

Позволява ли постът подобни свободи?

Йоахим Гаук със сигурност не е военолюбец, но речта му в Гданск оставя впечатлението, че острата критика срещу Русия и Путин е нещо като закъсняла реплика, адресирана към бившия „по-голям брат“ на някогашната ГДР. От думите му прозвуча предимно гласът на източногерманеца Гаук, а не толкова на президента на обединена Германия. Всичко това обаче говори за известно надскачане на правата, предвидени за „първия слуга на държавата“!

Има и още нещо, което ни кара да се замислим над станалото. „Медалът“ за най-храбра критика спрямо Москва в случая е без особена стойност, поради съотношението на силите в момента, а то е известно на всички. И какво, собствено, иска да ни каже Гаук, когато настоява Германия да приведе отбранителната си способност в съответствие с новите обстоятелства“? Да не би да иска да се извадят от нафталина стотиците извадени от въоръжение танкове „Леопард 2“ или пък да се върне задължителната военна служба? Защото който се е хванал на хорото, трябва да го играе докрай. Но дали германците наистина искат да се хващат на това хоро?

 
 
Коментарите са изключени за Критиката на Гаук към Русия: нито навреме, нито на място!