shareit

Какво крие католическата църква?

| от |

Случаите на сексуално насилие на католически свещеници над малолетни дълго време оставаха безнаказани. Истината за много подобни случаи остава скрита и до днес. От ООН сега настояват за безкомпромисно разследване, разказва Дойче веле.

1035234_3_795a_quelque-700-personnes-ont-accuse-d-abus_bb68f151becd1ac696a357e0371446ac

Обвиненията срещу Католическата църква са оправдани, смятат от германското движение „Ние сме църквата“. Неговият председател Кристиян Вайзнер не крие огорчението си: „Католическата църква има огромен проблем от десетилетия – междувременно е платила милиони за обезщетения на пострадали най-вече в Съединените щати. По-трагична е обаче загубата на доверие сред хората. Вайзнер смята, че има нужда от по-комплексно изследване на причините, довели до опитите за прикриване на сексуалното насилие спрямо малолетни.

Според него има нужда от повече прозрачност, а и от реформа на църковното право. Именно то позволяваше на църковните сановници в подобни случаи неизменно да съобщават пред обществеността, че „проблемът“ ще бъде разследван и уреден вътрешно – т.е. в рамките на църковните институции и без намеса на правосъдието. В резултат на това провиненията и престъпленията оставаха почти безнаказани. Единственото, което можеше да се случи на провинилия се пастор е да бъде прехвърлен в друга църковна община или в друг манастир. На новото място обаче никой не е предупреден за прегрешенията му в миналото, а това нерядко води до фатални рецидиви, които иначе биха могли да бъдат избегнати.

Препоръката на Кристиян Вайзнер е църквата и нейните институции да са длъжни да си сътрудничат с държавните органи при разкриването на сексуални насилия над малолетни. В противен случай се стига до абсурдната ситуация, че извършителят на практика се оказва по-защитен, отколкото пострадалото дете. За промяна на църковното право пледира и криминологът Кристиан Пфайфер, който е ръководил изследователски проект, посветен на сексуалните злоупотреби, извършвани от католически духовници.

Не морално, а криминално престъпление

Според него е крайно време да се сложи край на сегашната ситуация, в която проявите на педофилия в Католическата църква се третират като морален проблем, а не като криминално престъпление. Пфайфер и неговите колеги бяха натоварени от самата църква да разследват всички случаи на сексуални злоупотреби от 1945 до днес. Когато обаче екипът излезе с призив за допускане на повече прозрачност и независим външен контрол, Католическата църква прекрати договора за сътрудничество.

„Смятам, че Обединените нации имат право да настояват за санкции срещу провинилите се пастори. Защото както установихме в рамките на нашите изследвания, през 50-те, 60-те, 70-те години на миналия век много пастори са били премествани от едно работно място на друго, но без да са били санкционирани за деянията си. В наши дни нещата изглеждат по-различно – в случай на сексуални издевателства над деца, виновните губят работата си и се санкционират и от църквата, и от държавното правосъдие“, казва Пфайфер.

Криминологът пледира обаче за безкомпромисно разследване на по-старите случаи на издевателства на деца и най-вече за отваряне на църковните архиви от 1945 до наши дни. За тях църквата на практика има правото сама да преценява кое да запази и кое да унищожи. А това не гарантира справедливо отношение към жертвите на сексуални престъпления.

 
 
Коментарите са изключени за Какво крие католическата църква?