Сър Кен Робинсън прави забавна и дълбоко мотивираща теза за създаването на образователна система, която подхранва (вместо да подтиска) творчеството.
“Всяка образователна система на земята има същата йерархия в предметите. Всяка една. Независимо къде отидете. Ако сте си мислели, че са различни — не са. Най-горе са математиката и езиците, след това хуманитарните и най-долу изкуствата. Навсякъде на Земята.
И също така във всяка система, има йерархия в изкуствата. Рисуване и музика са на по-високо ниво отколкото театъра и танците. Няма образователна система на планетата, където да се преподават танци на децата всеки ден така както се преподава математика. Защо? Защо не? Мисля, че това е твърде важно. Мисля, че математиката е важна, но също са и танците.
Ако посетите образованието като извънземно, и попитате "За какво служи общественото образование?" Мисля, че ще трябва да заключите -- ако погледнете резултата, кой наистина успява в това, кой прави всичко както трябва, кой обира всичките пчелички, кои са победителите --мисля, че достигате до заключението, че целта на общественото образование навсякъде по светае да създава университетски професори, коментира Андерсън.
Образователната ни система е продукт на идеята за академичната кадърност. И за това си има причина. Цялата система била изобретена -- когато по света тогава реално не е имало обществено образование преди 19-ти век. Те били създадени за да срещнат изискванията на индустриализма. И йерархията на системата е основана на две идеи. Номер едно, че най-потребните кадри за работа са на върха. Второто нещо е академичната кадърност, която наистина доминира нашето мнение за интелигентността, защото университетите са създали системата по свой образ и подобие. Ако се замислите, цялата система на общественото образование по света е дълъг процес на университетски прием. Това е един интересн "TED talk'' и си заслужава да го видите.
