Кратък курс по остроумие

Курсът е кратък и безплатен, защото не е ефективен. Освен това не е никакъв курс .Невъзможно е да се научи нещо, което не подлежи на научаване, придобиване или трениране. Или го имаш, или го нямаш. Все едно да караш плавна студена река да се превърне в бликащ гейзер.

Разбира се, никой не е длъжен да бъде остроумен, но е приятно поне да се засмива на сполучливо попадение.
И така – ето няколко щриха за остроумието:

1. Привидно противопоставяне

Пример е известната и станала вече банална шега: „По-добре да бъдеш здрав и богат, отколкото беден и болен“ или „Той беше глупав, но за сметка на това – мързелив. „. Дикенс казва за една от своите героини: „Тя имаше бледожълт цвят на лицето, който, впрочем, се компенсираше от яркочервения й нос“.
Същият метод е използван в афоризмите „По-добре да преядеш, отколкото да не си доспиш“ или „Ще ядем много, но често“ и в следната характеристика „При необширен ум, той беше с вързан език“. Подобен ефект има и незабравимата фраза на Остап Бендер: „Нас никой не ни обича, освен криминалната милиция, която също не ни обича“.

2. Лъжливо усилване

Този метод до известна степен е противоположен на предишния. Заключителната част от изказването по формата си потвърждава началната, а всъщност я опровергава. Хайнрих Хайне, като отговаря на въпроса, красива ли е госпожа Н., казва, че тя „прилича на Венера Милоска, като е също така стара и беззъба“. Джером К. Джером пише: „Всичко има свои лоши страни, както казал мъжът, когато починала тъща му и от него поискали пари за погребението“.

3. Довеждане до абсурд

Към категорията спадат остроумни отговори, при които се усилва до абсурд някоя мисъл на събеседника. Отначало като че ли сме съгласни с нея, а след това една кратка уговорка изменя смисъла на цялата фраза. В „Мъртви души“ можем да намерим много фрази като следната: „Слугата в кръчмата беше жив и подвижен до такава степен, че не можеше да се разбере какво му е лицето“.

4. Смесване иа стила

Изразът „храна на боговете“ звучи малко високопарно, принадлежи към така наречения „висок стил“. А думата „манджа“ е диалектна. Ето защо фразата „манджа на боговете“ (в „Златния телец“ от Илф и Петров) е неочаквана и смешна.

5. Намек

Ето един австрийски виц: „Господин X. има голям инат — казал някой. Да — отговорил събеседникът му. — Това е една от неговите четири ахилесови пети“. Съчетанието на ината с четирите ахилесови пети не оставят съмнение за какво се намеква.

6. Остроумие на безсмислието

То се среща доста често. Ето анекдот за посетителя на едно кафене. Той си поръчал торта с надпис: „Привет от София“. Надписът все не му харесвал и поискал да се преработва три пъти. Когато го попитали да му я завият ли, той отговорил : „ Не, аз ще я изям тук.“

Този метод се използува в литературата, особено в пародиите. Има много общо с довеждането до абсурд, но има и различия. Абсурдът се постига с преувеличаване, а остроумие на безсмислието се получава в положение, противоречащо на здравия смисъл. Ето и „Алиса в страната на чудесата“ – „Понякога усмивката изчезваше и оставаше само лицето. Но се случваше да изчезне лицето и тогава оставаше само усмивката.“

И знаменитото опровержение на Марк Твен: „Слуховете за моята смърт бяха силно преувеличени.“

7. Ирония

Основава се на противоречието между форма и смисъл. Авторът говори нещо противоположно на своето действително мнение. Но слушателите могат да разберат за какво мисли той. Това е изтънчен вид остроумие. Класически пример е книгата на Еразъм Ротердамски: „Възхвала на глупостта“. Храбрия войник Швейк пък казва : „А тук хич даже не е лошо: наровете са с рендосани дъски.“ Или неговите разсъждения — колко е приятно да получиш куршум в корема за обожаемия монарх.

8. Парадокс

Хората използват стандартни фрази, формулировки, с които сме свикнали. Някои от тях неволно перифразираме, но при това се губи смисълът, става противоположен. В някоя безсмислица неочаквано се открива дълбок смисъл. Така се появяват парадоксите. Неподражаеми майстори на парадокса са Оскар Уайлд и Бърнард Шоу.

Ето образци от парадоксите на Уайлд:
„Никога не отлагай за утре това, което можеш да свършиш вдругиден.“
„Времето е губене на пари.“
„Мен ме интересува само това, което съвсем не ме засяга.“
„Когато хората се съгласяват с мен, виждам че не съм прав.“
„Най-доброто средство да се избавиш от изкушението, е да му се предадеш.“
„Строгият морал — това е само нашето отношение към хората, които не ни харесват.“
Шоу – „Животът изравнява всички, но смъртта показва кой действително е бил значителна личност.“
Изразът на Франсоа Рабле „апетитът идва с яденето“ е също парадоксален и през седемнадесетия век е бил добра шега. Но от дълга „употреба“ е станал съвсем обикновен.

9. Метод на обратно сравняване

Той често се използва в литературата. Този метод по формални признаци прилича на предишните. Вознесенский използва същия метод: „Моят котарак, като радиоприемник, със зеленото око лови света.“

10. Сравнение по далечен или случаен признак

Смешно е, когато в два, неприличащи си един на друг предмети, се забележи свойство, понякога чисто формално, по което се прави съпоставяне:
„Думата не е птичка – изпуснеш ли я, вече няма да я хванеш.“
„Любовта е кихане – когато идва, не можеш да се удържиш “

11.Повтарянето

Това е може би най-трудният за анализ метод. Някой епизод не предизвиква смях. Но при многократно повтаряне разсмива.

12. Двойно тълкуване

В началото на миналия век в Русия се е употребявала често фразата: „Не всички корсиканци са крадци, но Бонапарт е .“ (Буона парте — по-голяма част). Това е остроумно, защото Наполеон е корсиканец.
Може ли като усвоим методите на остроумието, да се научим да ги използваме, да станем остроумни?
Жизненият опит ни показва, че не може.