shareit

Кратък курс по остроумие

| от Констанс Бонасьо |

Курсът е кратък и безплатен, защото не е ефективен. Освен това не е никакъв курс .Невъзможно е да се научи нещо, което не подлежи на научаване, придобиване или трениране. Или го имаш, или го нямаш. Все едно да караш плавна студена река да се превърне в бликащ гейзер.

Разбира се, никой не е длъжен да бъде остроумен, но е приятно поне да се засмива на сполучливо попадение.
И така – ето няколко щриха за остроумието:

1. Привидно противопоставяне

Пример е известната и станала вече банална шега: „По-добре да бъдеш здрав и богат, отколкото беден и болен“ или „Той беше глупав, но за сметка на това – мързелив. „. Дикенс казва за една от своите героини: „Тя имаше бледожълт цвят на лицето, който, впрочем, се компенсираше от яркочервения й нос“.
Същият метод е използван в афоризмите „По-добре да преядеш, отколкото да не си доспиш“ или „Ще ядем много, но често“ и в следната характеристика „При необширен ум, той беше с вързан език“. Подобен ефект има и незабравимата фраза на Остап Бендер: „Нас никой не ни обича, освен криминалната милиция, която също не ни обича“.

2. Лъжливо усилване

Този метод до известна степен е противоположен на предишния. Заключителната част от изказването по формата си потвърждава началната, а всъщност я опровергава. Хайнрих Хайне, като отговаря на въпроса, красива ли е госпожа Н., казва, че тя „прилича на Венера Милоска, като е също така стара и беззъба“. Джером К. Джером пише: „Всичко има свои лоши страни, както казал мъжът, когато починала тъща му и от него поискали пари за погребението“.

3. Довеждане до абсурд

Към категорията спадат остроумни отговори, при които се усилва до абсурд някоя мисъл на събеседника. Отначало като че ли сме съгласни с нея, а след това една кратка уговорка изменя смисъла на цялата фраза. В „Мъртви души“ можем да намерим много фрази като следната: „Слугата в кръчмата беше жив и подвижен до такава степен, че не можеше да се разбере какво му е лицето“.

4. Смесване иа стила

Изразът „храна на боговете“ звучи малко високопарно, принадлежи към така наречения „висок стил“. А думата „манджа“ е диалектна. Ето защо фразата „манджа на боговете“ (в „Златния телец“ от Илф и Петров) е неочаквана и смешна.

5. Намек

Ето един австрийски виц: „Господин X. има голям инат — казал някой. Да — отговорил събеседникът му. — Това е една от неговите четири ахилесови пети“. Съчетанието на ината с четирите ахилесови пети не оставят съмнение за какво се намеква.

6. Остроумие на безсмислието

То се среща доста често. Ето анекдот за посетителя на едно кафене. Той си поръчал торта с надпис: „Привет от София“. Надписът все не му харесвал и поискал да се преработва три пъти. Когато го попитали да му я завият ли, той отговорил : „ Не, аз ще я изям тук.“

Този метод се използува в литературата, особено в пародиите. Има много общо с довеждането до абсурд, но има и различия. Абсурдът се постига с преувеличаване, а остроумие на безсмислието се получава в положение, противоречащо на здравия смисъл. Ето и „Алиса в страната на чудесата“ – „Понякога усмивката изчезваше и оставаше само лицето. Но се случваше да изчезне лицето и тогава оставаше само усмивката.“

И знаменитото опровержение на Марк Твен: „Слуховете за моята смърт бяха силно преувеличени.“

7. Ирония

Основава се на противоречието между форма и смисъл. Авторът говори нещо противоположно на своето действително мнение. Но слушателите могат да разберат за какво мисли той. Това е изтънчен вид остроумие. Класически пример е книгата на Еразъм Ротердамски: „Възхвала на глупостта“. Храбрия войник Швейк пък казва : „А тук хич даже не е лошо: наровете са с рендосани дъски.“ Или неговите разсъждения — колко е приятно да получиш куршум в корема за обожаемия монарх.

8. Парадокс

Хората използват стандартни фрази, формулировки, с които сме свикнали. Някои от тях неволно перифразираме, но при това се губи смисълът, става противоположен. В някоя безсмислица неочаквано се открива дълбок смисъл. Така се появяват парадоксите. Неподражаеми майстори на парадокса са Оскар Уайлд и Бърнард Шоу.

Ето образци от парадоксите на Уайлд:
„Никога не отлагай за утре това, което можеш да свършиш вдругиден.“
„Времето е губене на пари.“
„Мен ме интересува само това, което съвсем не ме засяга.“
„Когато хората се съгласяват с мен, виждам че не съм прав.“
„Най-доброто средство да се избавиш от изкушението, е да му се предадеш.“
„Строгият морал — това е само нашето отношение към хората, които не ни харесват.“
Шоу – „Животът изравнява всички, но смъртта показва кой действително е бил значителна личност.“
Изразът на Франсоа Рабле „апетитът идва с яденето“ е също парадоксален и през седемнадесетия век е бил добра шега. Но от дълга „употреба“ е станал съвсем обикновен.

9. Метод на обратно сравняване

Той често се използва в литературата. Този метод по формални признаци прилича на предишните. Вознесенский използва същия метод: „Моят котарак, като радиоприемник, със зеленото око лови света.“

10. Сравнение по далечен или случаен признак

Смешно е, когато в два, неприличащи си един на друг предмети, се забележи свойство, понякога чисто формално, по което се прави съпоставяне:
„Думата не е птичка – изпуснеш ли я, вече няма да я хванеш.“
„Любовта е кихане – когато идва, не можеш да се удържиш “

11.Повтарянето

Това е може би най-трудният за анализ метод. Някой епизод не предизвиква смях. Но при многократно повтаряне разсмива.

12. Двойно тълкуване

В началото на миналия век в Русия се е употребявала често фразата: „Не всички корсиканци са крадци, но Бонапарт е .“ (Буона парте — по-голяма част). Това е остроумно, защото Наполеон е корсиканец.
Може ли като усвоим методите на остроумието, да се научим да ги използваме, да станем остроумни?
Жизненият опит ни показва, че не може.

 
 
Коментарите са изключени за Кратък курс по остроумие