shareit

Къщичките на кошмара, населени с политически духове

| от |

Имало някога едни къщички, които според археолозите хората населявали през неолита. Даже бащата на историята – Херодот е оставил сведения за това. После започнало да се строи по различен начин. Оттогава казват, че морето е вдигнало нивото си.

Насред лятото, което незабелязано си отиде, едни човешки малоумни дела накараха водата да опита да превърне Аспарухово в селище с наколни жилища. Тогава политици се скараха пред пред телевизора. Хората даже не повикаха неволята, а започнаха сами да се оправят.

Прокуратурата традиционно не каза нищо, защото беше заета да тършува из едни офиси, които се оказаха не на една банка, а просто в същата сграда в удивителен синхрон с едни медии, които пък атакуваха въпросната банка.

Всички знаем как продължи историята, хората се подредиха пред някои банки. После тръгна кампанията от уста на уста, че Бурканбанк не е сигурна. Сега има една затворена банка, която пък по всичко личи, че ще бъде нещо като Костинброд. Ограничена серия дъвка Идеал за политици и висши администратори.

Лятото обаче продължи да се държи по същия начин и по други български земи. Така неусетно времето се изтъркаля и дойде предизборната кампания.

В медиите тя много прилича на случилото се през лятото. Народът вика, политиците не се чуват.

„Депутатите са нещо нереално”, казва народът и препоръчва – нека обещават на хората реални неща, а не само агитация. А то, фургони и пропаганда, тук – там плахи съвети за застраховане.

Защото, онези с дъвката Идеал са обитатели на къщички на пачи крак. Обаче не защото са яли кокоши крак говорят ли говорят. Казано е, че който яде кокоши крак не може да пази тайна. Съвсем не е такъв случаят им.

Те са танцуващите с рейтинга. Лошо им се получава, обаче в склада нямало друго.

Изобщо правилата са наколни и затова обитателите на къщички на пачи крак са като духове, а на хората не им се слушат духове.

Ако не броим намека на главния прокурор, който из тези дни си призна, че понякога сънува същите кошмари, каквито сънуваме другите от години даже будни, нищо не се случва.

Май всичко в приказката за кампанията медиите не е реално. Но това е защото политиците вместо да ядат кокоши крак и да си кажат какво са свършили и какво смятат да правят, живеят в телевизори на пачи крак.

Ако не беше тъжно, можеше и да е смешно. Защото три кампании се откриха в зали, в Арена Армеец, като за елитен спортен спектакъл, в НДК – като вудо ритал за вярност към Русия и в зала България, последен пристан на класиката от хора, почитатели на други улични жанрове.

И никой, ама никой не се сети за столичното море, описано така добре от Георги Марков преди много години.

Да не си на мястото на работещите в медиите с тези наколни изборни правила.

В прекия и преносен смисъл и днес политиците не се чуваха и хората не искаха да ги чуят. Защото няма кой да помни софийското море, да чете за софийското море и да спре да иска море и наколно настояще, в което погледът все опира до кал.

Само защото правилата в медиите ги няма.

И както винаги разчитаме на друга България, която е вън, да промени скромните обещания, да се боядисат наколните обиталища.
Защото то само с боядисване не става. А и няма толкова пещери, че зима иде.

И някак е неприлично да Тато да ни е като жив в музея. И набедените паметници е редно боядисани или не, да си отидат по законен път, а не чрез боядисване и надписване.

 
 
Коментарите са изключени за Къщичките на кошмара, населени с политически духове