Къде в Европа има справедливост?
„Европа е несправедлива“, „Растежът на несправедливостта заплашва ЕС с разкол“, „Учените предупреждават за социално разслояване“ – тези и подобни заглавия се появиха на страниците на европейската преса във връзка с доклада на германския Фонд „Бертселман“, посветен на изследването на проблема за социалната несправедливост в обединена Европа.
Изводите са следните: „социалните ножици“ между проспериращия „север“ и бедния „юг“ на Европейския съюз, както и между заможността и беднотията в самите членки на ЕС се разминават все повече и повече.
Авторите на доклада стигат до извода, който според тях е доста съществен. А именно – макар че развитата икономика създава условия за социална справедливост, тя не я гарантира. И по тази причина темата за социална справедливост следва в бъдеще да заеме едно от централните места в европейската политика.
В основата на изследването си авторите на доклада слагат т.н. „Индекс за социална справедливост“. Той предвижда 35 критерия – такива, като мерки за недопускане на бедността, достъп до образованието и пазара на труда, състояние на здравеопазването, осигуряване на перспективи за младото поколение и т.н. От тази гледна точка резултатите за общопризнатите лидери на единна Европа се оказаха далеч не толкова радостни.
Например Германия, признат икономически „рекордьор“ в Европейския съюз, в план социална справедливост заема едва 7-мо място сред 28-те страни. На първо място са Швеция, Финландия, Дания и Холандия. Франция е на 11-то място, Великобритания – на 13-то. Италия, Испания и Португалия са под 20-то. На последното стъпало се оказа Гърция. В тези страни един от главните проблеми е рекордната безработица, особено сред младежта. В Италия тя се удвои и стигна до 40%.
Както каза представителят на Фонда Йорг Дрегер на презентацията на доклада, „увеличаващата се пропаст между членките на Европейския съюз и между поколенията може да доведе до загуба на доверието и социално напрежение“. Експертът от руския Институт за международни отношения Олег Баранов привлича вниманието към един друг аспект:
– Разколът между северните и южните страни се увеличи в резултат от разширяването на Европейския съюз. В повечето случаи икономиката на новите членки беше доста по-слаба, отколкото на старите, и затова Европейският съюз прие политическо решение да преориентира програмите за помощ по посока към бившите социалистически страни. А без пряка финансова подкрепа от Европейския съюз южните страни се оказаха неспособни да подържат балансирана икономика, което пък задълбочи кризата.
Доста много се говореше, че в Брюксел политическите съображения превалират над прагматичните. И тук едва ли е уместно дори да се мисли за справедливост.
Гласът на Русия
