Истинската история за пожара в Райхстага
Където има дим, има огън, a където има огън, има и теории на конспирацията. Поне това се случва с Германия на 27 февруари 1933 г., когато значителна част от сградата на парламента в Берлин, Райхстага, избухва в пламъци.
Това се случва в момент, когато Адолф Хитлер се опитва (и успява) да манипулира обществените и политическите страхове, за да консолидира властта и да постави основата на възхода на нацистка Германия. Оттогава тя се превръща в мощна политическа метафора. Винаги, когато гражданите и политиците се чувстват застрашени от изпълнителната власт, се споменава „пожарът на Райхстага“.
Маринус ван дер Любе
Въпреки значителния си подем в последно време, нацистката партия печели едва 2,6% от гласовете на изборите през 1928 година. След това обаче идва Голямата депресия, запращайки САЩ и Европа в икономически срив и покачва броя на безработните в Германия до 6 милиона души (около 30% от населението). Внезапният спад предизвиква масови социални катаклизми, които нацистите използват, за да наберат допълнителна политическа сила. До 1930 г. нацистите печелят вече 18,3% от вота за Райхстага и стават втората по големина партия след социалдемократите, докато комунистическата партия също нараства до 10% от гласовете.
Икономическите вълнения от началото на 30-те години водят до това нито една политическа партия да няма мнозинство, така че нацията се държи от крехки коалиции. Изправен пред политическия хаос, президентът Пол фон Хинденбург разпуска парламента отново и отново.
Нацистите се изравняват с други десни фракции и постепенно си проправят път до 33% от гласовете – но не успяват да постигнат пълно мнозинство. През януари 1933 г. Хинденбург неохотно назначава Хитлер за канцлер по съвет на Франц фон Папен, сам той бивш канцлер, който вярва, че консервативните буржоазни партии трябва да се съюзят с нацистите, за да не допускат комунистите да дойдат на власт. 5 март бе определена като дата за поредните избори за Райхстаг с надеждата, че една партия най-накрая ще постигне мнозинство.
Междувременно нацистите завземат още повече власт, прониквайки в полицията и овластявайки обикновените членове на партията като служители на реда. На 22 февруари Хитлер използва правомощията си като канцлер, за да запише 50 000 нацисти като помощна полиция. Два дни по-късно Херман Гьоринг, министър на вътрешните работи и един от най-близките съратници на Хитлер, нарежда нападение на комунистическия щаб. След него нацистите обявяват (фалшиво), че са открили доказателства за планиране на бунтове. Те твърдят, че комунистите имат намерение да атакуват обществени сгради.
В нощта на 27 февруари около 9:00 часа пешеходците край Райхстага чуват звука от чупене на стъкло. Скоро след това сградата избухва в пламъци. За пожарните са необходими часове, за да потушат огъня, който унищожава дебатната камера и позлатения купол на сградата, като в крайна сметка причинява щети за над 1 милион долара. Полицията арестува безработен холандски строителен работник на име Маринус ван дер Любе. Младият мъж е намерен извън сградата с пожарозапалителни средства в него и е задъхан и изпотен.
„Това е знак, даден от Бог“, казва Хитлер на фон Папен, когато пристигат на място. „Ако този пожар, както вярвам, е дело на комунистите, тогава трябва да смажем този убийствен вредител с железен юмрук.“
Няколко часа по-късно, на 28 февруари, кабинетът съставя „Указ на президента на Райха за защита на народа и държавата“. Той премахва свободата на словото, събранията, неприкосновеността на личния живот и печата; легализира подслушването по телефона и прихващането на кореспонденция; и прекратява автономията на федеративните държави, като Бавария. Същата нощ около 4000 души са арестувани, хвърлени в затвора и измъчвани от полицията. Въпреки че комунистическата партия печели 17% от изборите за Райхстаг през ноември 1932 г., а германският народ избра 81 депутати от комунистите на изборите на 5 март, мнозина от тях са задържани за неопределено време след пожара. Празните им места оставят нацистите до голяма степен да правят каквото пожелаят.
По-късно същата година започва сензационен наказателен процес. Обвиняемите включваха ван дер Любе, Ернст Торглер (лидер на Комунистическата партия в Райхстага) и трима български комунисти.
Докато процесът в Германия тече, различен вид процес започва в обществената сфера. Вили Мюнценберг, германски комунист, се съюзява с други комунисти и предприема независимо разследване на пожара. То довежда до публикуването на „Кафявата книга за пожара в Райхстага и терора на Хитлер“, която включва ранни разкази за нацистката бруталност, както и аргументи, че ван дер Люб е тяхна пешка. Членовете на партията на Хитлер са истинските престъпници, твърди се още, и именно те организираха огъня, за да консолидират политическата власт. Книгата се превръща в бестселър, преведена е на 24 езика и се продава в цяла Европа и САЩ.
За историка Питър Блек, консултант на Мемориалния музей на Холокоста в Съединените щати, теорията за Любе, който действа сам, изглежда правилна – поне до 2013 г., когато се появяват нови изследвания в книгата на Бенджамин Хет, „Burning the Reichstag“. Хет пише, че като се има предвид степента на пожара и времето, което ще е необходимо, за да се разпали толкова, няма начин ван дер Любе да е действал сам. Позовавайки се на показания на сведения, станали достъпни след падането на Съветския съюз, Хет твърди, че комунистите изобщо не са участвали „По-скоро групата нацисти, която разследва пожара, прикрива нацистката намеса“.
