shareit

“Екологичното мислене не е нещо, за което ти е необходимо висше образование”

| от |

Автор: Виктор Дремсизов, www.oib.bg

Интервю с един от председателите на екип “Oколна среда– Сузане Караманова

Ценим ли природата и нейното богатство? Пазим ли я и до колко се опитваме да живеем в един по-зелен свят. Форумът „Идеите това сме ние 3” е място за споделяне на проблеми и място, където се събират хора, имащи желание за промяна. Решихме да ви срещнем с един от председателите на екип „Околна среда”. Тя е едва на 22, но за нея можем да се каже, че е целеустремена и си поставя високи върхове. Споделяме с вас разговора ни със Сузане Караманова и нещата, които тя сподели с нас.

10380893_759522877427480_9002300948580194281_n

Здравей Сузане, първо искам да ти благодаря за отделеното време и възможността за това интервю. Като за начало искам да те помоля да се представиш с няколко думи на мен и нашите читатели. С какво се занимаваш и какви са твоите интереси?

Казвам се Сузане Караманова. Студентка съм по архитектура 4-ти курс в УАСГ. За себе си мога да кажа, че винаги съм била за промяната. Мога да споделя, че едно от нещата, което е заложено при възпитанието в семейството ми, е нуждата и необходимостта от активна гражданска позиция. Форумът, организиран от ОИБ, ни предоставя една страхотна възможност за промяна. Към интересите си мога да добавя, че обичам да чета, да пътувам, интересувам се от здравословно хранене, вегетарианство и също така дизайн.

Участвала ли си в предишните форуми организирани от ОИБ и какво е да си кординатор на екип?

За мое съжаление не съм участвала като участник във форума, но с радост приех предложението да се включа като кординатор на екип „Околна среда”. Обмислям идеята дори да се запиша и като участник в следващото издание. Мога да кажа, че работата като кординатор е не по-малко интересна и забавна.

Защо избра околна среда?

Знаеш ли, по скоро околната среда избра мен, ако трябва да съм честна. Винаги съм търсила връзка с природата. Аз съм от град разположен в планината и това логично е оставило отражение върху мен и моите нагласи. Екологичното мислене не е нещо, за което ти е необходимо висше образование, за да го имаш. Това е въпрос на самоизграждане и личен избор.

Темите във форума тази година са изключително актуални и много добре подбрани. Фокусирали сте се върху мястото на бизнеса в едно по-зелено общество и място на технологиите в едно по-устойчиво бъдеще. Като кординатор и част от организаторите, искам да те попитам защо се спряхте на тези теми и върху какви проблеми се съсредоточи твоят екип?
Съвсем логично беше след предходните две теми свързани с устойчивото развитие в дома и в училище сега да обърнем внимание и на бизнеса. Корпоративната социална отговорност е нещо, което започва да се налага вече и в България, като част от политиката на големите компании. Това е и една от причината да изберем тези теми.

Като екип лично според мен беше интересно, че всеки от участниците, който кандидатстваше, представяше различни идеи с различна насоченост. Решихме да се спрем на нещо различно, да задълбаем там, където никой не се беше съсредоточил. Идеята на екипа ни е свързана с практиката „Да осиновиш кошер”. Тази доброволна инициатива е насочена именно към темата за бизнеса. Няма да издавам повече подробности, но ще ви уверя, че до този момент нещата вървят много добре. Очарована съм от участниците, от тяхната активност и се надявам мотивацията им да не намалее. Това все пак е и едно от задълженията на самите кординатори.

Към финала на нашия разговор искам да те попитам относно начина на мислене на нас българите. Смяташ ли, че имаме екологичен начин на мислене? Много кампании бяха свързани с околната среда и рециклирането, но някак си всичко се прави за момента „Всяко чудо за три дни”. Едни от последните статистики сочат, че се нареждаме на последните места по рециклиране на отпадъци. Къде е според теб проблемът? На какво се дължи това?

Смятам, че ние като българи не сме с нищо по-различни от останалите. Бизнесът ни се развива, но някак си не е доразвил своето мислене в посока към околната среда. Относно рециклирането отчасти е личната нагласа и самоинициатива. Аз като студент по архитектура изхвърлям купища хартия годишно, но не ги слагам в кофите, а ги нося директно в борсите за рециклиране.

Последният ми въпрос е свързан с развитието на твоя екип и вашата идея. Какво следва сега? Качвате се на вашия кораб и …?

Първото нещо е да изберем капитан на кораба ( смее се ) или по-точко капитани. Важно е всеки в екипа да има свое място, за да плава плавно корабът. Стремим се да направим правилното разпределение.

Пожелавам успех на теб и твоя екип. Благодаря ти за отделеното време и се надявам съвсем скоро да имаме повод отново да се срещнем.

И аз благодаря. Очаквайте развитие съвсем скоро от нас!

 
 
Коментарите са изключени за “Екологичното мислене не е нещо, за което ти е необходимо висше образование”