Диалог между Белград и Прищина без Европа?

| от |

В изчакване на продължаването на диалога между Белград и Прищина от двете страни призовават да има разговори без посредник. Белград вижда този директен диалог като „статутно неутрален“, докато албанците биха го третирали като разговор между две суверенни държави.

От Канцеларията за Косово заявиха, че стремежът към безпрепятствена директна комуникация между Белград и Прищина е от взаимен интерес. Такъв диалог не би включвал никакво признаване на статута на Косово, а би бил доказателство за напредъка в разговорите и нормализирането на диалога, посочват от канцеларията.

От друга страна претендентът за премиерския пост в Прищина Рамуш Харадинай заявява, че трябва да има двустранен диалог. Целта е, както казва той, един ден Косово и Сърбия взаимно да се признаят и всички да вървят към членство в ЕС. Въпросът обаче е дали разговорите без трета двойка очи ще пришият на Сърбия етикета, че е признала на масата косовската държавност?

Ръководителят на парламентарната комисия за Косово Милован Дрецун от Сръбската прогресивна партия казва за „Вечерне новости“, че ако Белград иска диалогът с Прищина да върви по-бързо, най-добре би било разговорите да бъдат директни, тъй като темите се отнасят за сърбите и албанците.Той оценява, че досегашният диалог е имал сложен механизъм и затова предлага преки разговори, които да не се водят на неутрален терен, а в Белград и Прищина.

Това, което бъде договорено, ще стане официално в Брюксел, тъй като ЕС ще продължи да бъде покровител на разговорите. Директният диалог би бил най-силният сигнал, че времето на войните е зад нас, но той трябва да остане статутно неутрален, посочва Милован Дрецун.

И бившият министър за Косово Горан Богданович смята, че без посредник в разговорите с албанците би могло да се извлече повече за интересите на сърбите в Косово. Той обаче не вярва, че такъв диалог би могъл да се маскира като статутно неутрален.

Тази завеса падна в момента на подписването на Брюкселското споразумение. Но независимо от това преките разговори са сигурно по-добър вариант от тези, в които международната общност е пристрастна. И без това посредниците на нас нищо не ни помогнаха, а в тяхно присъствие Сърбия приемаше онова, което искаше албанската страна. Ако в диалога бяхме сами, по-добре щяхме да се справим, посочва Богданович.

Последният директен диалог между Белград и Прищина бе през 1993 г. След това се включиха американците и ЕС и те няма да изпуснат позицията на контрольор заради тяхното виждане за сигурността, оценява за „Новости“ Душан Янич от Форума за етнически отношения. Той добавя, че в изявленията, в които се споменава директният диалог, всъщност не е обяснено за какво всъщност става дума.

 
 
Коментарите са изключени за Диалог между Белград и Прищина без Европа?