Дежа ВекЮ* с Карлос Сантана

| от |

„Музиката е вода, хората са цветя, аз съм лейка”


carlos-santana-press-2013-650-430

Това бе част от разговора ми с Карлос Сантана на 28 юли 1988, час и нещо преди началото на концерта му с Уейн Шортър на Пласа де торос в Мадрид. Затова (не) ми стана странно да чуя същите думи от неговата уста в едно скорошно интервю за испанската Антена 3, когато водещият представяше предстоящата на 6 май световна премиера на първия му изцяло латино-албум. Още малко Карлос Сантана – 2014:

„Никога не свиря за мъже – свиря само за жени” – доказателство (?!) в сладникавия поп Amor Correspondido „сърцето ми бие бързо като си с мен” или в инди-рокерското La Flaca (с Хуанес) на Харабо де Пало

„Хората в лабораториите правят дрога, майката природа прави лекове – марихуаната е природа и мир” – „Mal bicho” а ла Мано Чао или по-добре в рап-батидата по Тито Пуенте Oye (comova) 2014, или още по-добре със сина на Боб Марли с хита му Iron Lion Zion.

„Ако използваш светлината си, всеки ден от живота ти ще е най-добрият” – препоръчва се версията му на скорошната канцонета на Пинк Мартини „Una Noche en Napoles” с Лила Даунс, Ниня Пастори и Соледад (последният албум на необичайното трио също е в Дуенде на Бинар) и най-вече сакса на Уейн Шортър (бяха двамата в Мадрид през онова лято на 88) в „Yo Soy la Luz”. Оставам без коментар колаборацията на Славка Стефанова връщаща ни в началото на Данчето (Христова). От което дежа вюто е пълно.

*vécu – мин.вр. на vivre (живея)

Людмил Фотев

 
 
Коментарите са изключени за Дежа ВекЮ* с Карлос Сантана