Идеята за бягство от затвора е безкрайно интересна за човешката психика: обсебени сме от идеята и това е очевидно от постоянните препратки към такива ситуации в медиите. По темата са направени многобройни филми като “Изкуплението Шоушенк“, “Бягство от Алкатраз“, даже и сериала от 2005 година “Бягство от Затвора“. Темата се завърна в публичното пространство тази година, когато избягалият от затвора Робърт Вик се връща сам обратно. Избягалият не издържал на метеорологичните условия и установява, че е твърде студено, за да продължи да бяга и влиза в мотел, молейки касиера да се обади на полицията.
С няколко изключения, като това по-горе например, в наши дни се смята, че е по трудно от всякога да се избяга от затвора. Това допринася за общественият интерес по въпроса – когато някой направи нещо невъзможно е трудно да не се заинтригуваме.
Начините, по които хората са бягали от затворите през годините варират от сърцераздирателни до нелепи. Но в най-опростения си вид бунтовния триумф да надхитриш системата се превръща в страхотна история. Продължете да четете, за да се запознаете с четири от най-интересните бягства на всички времена – някои заради мащаба им, други заради странноста им.
Най-вероятно поне ви е познато името. Джон Дилинджър бил затворник през 20-те и 30-те години на 20 век. Той имал славата на псевдо Робин Худ, което се дължи на факта, че действията му се одобряват от широката публика.
Джон е роден в Индиана през 1903 г. и е интелигентно, но скучаещо дете. Първоначално започва с кражби на коли и оттам нататък се отдава на престъпния живот. Осъден е да лежи в Индиана Стейт Призън с две присъди – едната за грабеж на магазин, другата за нападение и побой.
През 1933, след осем години в затвора е пуснат под гаранция на свобода, но веднага решава да обере банка, което води до влизането му в окръжния затвор в Лима, Охайо. Докато чака присъдата си трима избягали приятели от бившия затвор му помагат да избяга и бандата започва да сее хаос, да ограбва банки и да стреля по полицаи.
При неизбежното им задържане Дилинджър е задържан в затвора в Краун Пойнт, Индиана и разбира се, успява да се измъкне и оттам. По-късно твърди, че е избягал с помощта на дървен пистолет, който сам е изработил и с който сплашва охраната и открадва две картечници.
Алфред Хиндс, лежал през 1950-те е един от най-известните британски затворници. Животът му отрано е белязан от незаконни дейности и неуважение към властта – баща му работи като букмейкър във времена, когато тази професия е забранена. Като малък работата му била да усмирява минаващите полицаи с по десет шилинга. След смъртта на баща му живота на Хиндс става все по-нестабилен и е арестуван за първи път на 22-годишна възраст за отказ за подпомагане на полицията.
Алфи се записва в армията по време на втората световна но скоро дезертира, а след това е обвинен в кражба на бижута и е осъден на 12 години затвор през 1953. Успява да избяга по доста стандартен начин – изкачва оградата на затвора. Впоследствие се крие няколко години в Англия преди да бъде заловен отново през 1956г. Хиндс завежда дело срещу властите за незаконно задържане, вероятно изцяло за да улесни следващия си опит за бягсто – успява да внесе катинар в съдебната зала и заключва охраните, които го ескортират до тоалетната. Вярно, заловен е само след няколко часа, но опитът му е забележителен.
Една история за бягство от затвора, която се различава малко от нормата е тази на Хорас Гризли. Той е роден в Лестършир през 1901г. и работи като фризьор в бивша Чехословакия. Когато Хитлер нахлува в страната е мобилизиран. След само няколко месеца е взет в плен във Франция и в крайна сметка се озовава в лагер за военнопленници близо до Ламсдорф. Там той се среща с някой, който променя живота му изцяло – Роза Раубах, седемнадесетгодишната дъщеря на директора на каменоломната, към която е прикрепен лагера.
Раубах работел като преводач за германците и двамата се влюбват моментално. Успяват да се виждат почти една година, преди Гризли да бъде прехвърлен в друг лагер на около 60 километра разстояние. В този момент Гризли осъзнава, че единственият начин да продължи връзката им е той да се измъкне от лагер, което успява да направи неведнъж по време на петте години в които е заключен.
Той си разменял съобщения с момичето чрез членове на работнически партии, които се подстригвали при него. С помощта на приятелите си Гризли успява да се измъква от лагера няколко пъти седмичнo. От връзката му се възползвали и останалите в лагера, тъй като момчето им носело храна и парчета оборудване, от които в крайна сметка успяват да си сглобят радио. За съжаление скоро след като е освободен Гризли разбира, че Раубах е починала при раждане, заедно с бебето, но така и не се разбира дали той е бащата.
Може би най-известното бягство от всички е “Великото Бягство“ – на него се дължи създадения стереотип за копаене на тунели за бягство. По време на Втората световна война от лагер, намиращ се близо до полския град Заган се измъкват огромен брой затворници.
Бягството е изключително добре планирано и организирано. Решено е да се изкопаят три тунела, един от които обаче е открит от охраната, което забавя процеса. На 24 май 1944 опит за бягство правят над 200 затворници, от които обаче само 76 успяват да се измъкнат, тъй като на изхода на единия от тунелите имало охрана. От избягалите трима успяват да се приберат у дома във Великобритания, 23 са заловени и 50 са екзекутирани от Хитлер. Макар и технически бягството да се води провалено, то успява да предизвика вълнения в цяла Германия, отклонява хиляди полицаи, членове на младежта на Хитлер и войници, което го превръща в едно от най-прочутите и вдъхновяващи бягства от затвора.