Балцерович: Хилавите санкции са покана за нова руска агресия!

С право Лешек Балцерович е наричан „баща на полското икономическо чудо“. В интервю за Дойче веле той критикува политиката на евтините пари в Европа и вялата реакция на Запада срещу политиката на Путин.

ДВ: Професор Балцерович, отмина ли кризата в Европа?

Лешек Балцерович: Тук не става дума за криза в Европа, а за криза в някои европейски държави със слаба икономическа политика. Лошата икономическа политика в една държава не представлява голям проблем за другите страни. За оздравяването на Гърция трябваше да бъдат вложени много пари, но Гърция е сравнително малка страна, сравнена с една Франция или Италия. Освен това за отделните страни и техните проблеми няма европейски решения. Във всяка от тези държави трябва да има достатъчно хора, които да намерят решения на проблемите и да ги претворят на практика. Французите трябва сами да решат проблемите си, също както и италианците, или поляците. Тук искам да подчертая важната роля на гражданското общество. Затова в последно време аз също се ангажирам в Полша в тази сфера.

ДВ: Като председател на полската национална банка, бяхте дълго време и в Надзорния съвет на ЕЦБ. Как оценявате сегашната политика на Европейската централна банка?

Лешек Балцерович: Не съм привърженик на дългосрочното печатане на парични маси. Смятам, че ние достигнахме до един момент, когато печатането на пари носи повече вреди, отколкото ползи. Освен това е време да престанем да копираме политиката на Федералния резерв – централната банка на САЩ.

За Европа и Путин

ДВ: Какви последици за Европа може да има руско-украинският конфликт?

Лешек Балцерович: От съществено значение са геополитическите последици. Всеки отговор на това, което прави Путин, носи някакъв риск. Рисковано е например, когато санкциите са бавят дълго, или когато те са прекалено хилави. Те са покана за нова агресия. Мисля, че големите западни държави трябва да сторят повече, отколкото досега и да заявят отчетливо, че агресията не си струва.

ДВ: Преди 25 години Вашият реформаторски план превърна съсипана Полша в пример за подражание на много страни в Източна, Средна и Югоизточна Европа. На какво се дължи, според Вас, фактът, че Полша все още е икономически отличник, докато други страни като България и Румъния имат сериозни проблеми?

Лешек Балцерович: Ситуацията е по-диференцирана и някои страни проведоха радикални реформи, като Естония например. Други държави също много наваксаха. Да вземем Словакия. За осем години бившият премиер Микулаш Дзуринда реформира страната дори по-обхватно от Полша. Принципно може да се каже, че всяка страна може да постигне много, стига в нея да има група от компетентни хора, които имат политическа подкрепа и знаят какво да правят. Полша беше първата страна, която пое по пътя на реформите и посоката се оказа правилна. Но има и други страни, които заслужават внимание.

За политиците и гражданите

ДВ: Не е ли малко изненадващо, че като един от водещите икономисти в Европа Вие основахте фондация за насърчаване на гражданското общество и се ангажирате активно в нея?

Лешек Балцерович: Икономическото развитие на всяка една страна зависи от това, колко граждани внимават за това, политиците да не си играят на Дядо Мраз и да не се огъват пред мощните лобистки кръгове. Във всички страни по света има твърде малко такива ангажирани граждани и премного групи, които оказват натиск. Аз само се опитвам да намаля тази разлика.

*Лешек Балцерович е полски икономист и либерален политик. Като финансов министър на правителствата на „Солидарност“ при премиерите Тадеуш Мазовецки, Ян Кшищоф Биелецки и Иржи Бузек той провежда основни стопански реформи. Икономическият реформаторски план от 1989 година носи неговото име. От 2001 до 2007 година Лешек Балцерович е председател на полската национална банка.