Освен че е сред най-големите величия в класическия рок, Глен Хюз е и олицетворение на рисковете пред една музикална звезда.
Прочутият певец и бас китарист изживява най-смелите си мечти през 70-те години, но после губи почти всичко през 80-те заради съсипваща наркозависимост.
Възходът с групата Trapeze му печели място в Deep Purple в един кратък, но бурен и триумфален период от историята на епохалната група.
Заедно с неизвестния тогава Дейвид Ковърдейл Хюз възражда Purple след напускането на Иън Гилън и Роджър Глоувър и с бандата сътворява три брилянтни албума - Burn (1974), Stormbringer (1974) и Come Taste the Band (1975).
Проблемът е, че същевременно се увлича толкова силно по дрогата, че едва не стига до фатален край.
"Когато някой постигне какъвто и да е успех, хората около него му предлагат всякакви неща - бижута, часовници, момичета, наркотици. Като се присъединих към Purple, и на мен даваха разни наркотици, хапчета, такива неща. Първоначално ги изхвърлях в тоалетната или просто си ги слагах в джоба и не правех нищо с тях", спомня си Глен.
"Но след около половин година в групата, взех да се питам какво толкова има в кокаина. Една вечер намерих нещо в джоба си, бях си сам в стаята и взех малко от него. Казах си: "Това е забавно, прави ме щастлив". Бавно, но сигурно станах зависим. Мислех си: "Млад съм, пък и нали всички смъркат кокаин от дупетата на стриптийзьорки?"
След разпадането на Deep Purple 1976 г. Глен Хюз започва солова кариера и затъва все по-дълбоко в кокаиновата зависимост.
Буйният му начин на живот взима превес над любовта към музиката и макар че прави качествени колаборации с китаристите Пат Трал и Гари Мур, а за кратко даже се присъединява към Black Sabbath, пороците му постепенно го съсипват.
"Музиката просто беше започнала да ми пречи да се надрусам. Друсането беше станало основното за мен. Опитах да спра, но не можех, бях загазил", признава Хюз пред Classic Rock.
В професионален план ситуацията му и без това е тежка, но в личен план е направо катастрофална. Той едва не загива при инцидент, в който подпалва кухнята си с фритюрник.
Към края на 80-те години бъдещето изглежда мрачно за някогашната рок знаменитост. Но се оказва, че спасението дебне зад ъгъла и пристига в съвсем неочаквана форма.
Бил Дръмънд и Джими Коути са напредничави електронни музиканти, които творят под името The KLF.
Те се нуждаят от певец, който да запише с тях обновен вариант на транс песента What Time is Love?, издадена няколко години по-рано.
Впечатляващата нова версия се нарича America: What Time is Love? и преобразува оригинала в странно звучащ техно рок, в който е вплетена и част от прочутия китарен риф на Ace of Spades на Motörhead.
Остава само да намерят мощен рокаджийски вокал, който да отговаря на цялото звучене.
Първият вариант е Аксел Роуз от Guns N' Roses, но той изобщо не се появява на насрочената звукозаписна сесия.
"Не помня кой предложи Глен, но веднага щом го направи, аз казах: "Човекът, когото съм гледал като фронтмен на Trapeze през 1971 г.? Страхотна идея!", спомня си Бил Дръмънд от The KFL.
Самият Глен Хюз споделя, че всичко около записа се случва много бързо. "Отидох в студиото да се срещна с двамата от The KFL и за един час изпях всичко, което чувате в песента".
Дръмънд е впечатлен от професионализма и енергията на Хюз, без да има представа с какви демони се бори певецът.
"Не мисля, че в студиото знаеха за наркозависимостта ми. Не съм се появявал там надрусан. Но след срещата с The KFL си казах, че това може да отвори път към друга кариера пред мен - нещо странно, но прекрасно. Може би това е възможността ми да се боря със зависимостта", осъзнава Глен.
Хюз не само допринася с перфектни вокали за записа, но участва и в тежките снимки на видеоклипа без да покаже никакво колебание.
"Като снимахме видеото не бях пил или употребявал, но бях в тежък период", признава Глен.
America: What Time Is Love? е издадена през февруари 1992 г. и достига до №4 в британските класации. Това се оказва най-успешният проект, в който Хюз участва от времето си в Deep Purple нататък - и още по-важното е, че му дава мотивация да се опълчи срещу пороците си.
Една последна капка е на път да прелее чашата, когато той претърпява инфаркт навръх Коледа след поредната тежка вечер. Оттам нататък обаче постъпва в клиника и започва жестоката му борба със зависимостта.
Резултатите идват трудно и Хюз признава, че минава през 4-5 рецидива преди окончателно да се откаже от алкохола и наркотиците през 1997 г.
Успехът на сингъла America: What Time Is Love? не води директно до неговото спасение, но му дава тласък по верния път.
"Работата с момчетата от The KFL беше невероятна възможност за мен да бъда забелязан отново, след като толкова дълго бях извън картинката", признава Хюз. "Това ми даде увереност, така че им дължа много".
Днес великият музикант вече е на 75 години, а доскоро продължаваше да бъде активен по сцените и да изнася множество концерти, включително и в България.
През август тази година той обяви, че прекратява турнетата си заради нуждата от животоспасяваща операция на сърцето.
