През лятото на 2026 г. румънските военни взривиха скала в Дунав, потопиха натоварени с камъни баржи и започнаха изграждането на подводен праг в опит да насочат повече вода към АЕЦ "Черна вода".
Гледката беше необичайна — армията се намеси не заради авария в ядрената централа, а заради нещо далеч по-прозаично: в реката вече няма достатъчно вода, за да продължи нормалната работа на реакторите.
Историческото маловодие на Дунав безспорно е природно явление, усилено от продължителните горещини и сушата.
Но случващото се край Черна вода повдига и друг въпрос - дали проблемът е само в реката, или отчасти се крие и в една централа, чиито основни проектни решения са взети преди половин век, а строителството ѝ се проточва десетилетия.
Историята започва през 70-те години. Румънско-канадското проучване за използване на реакторите CANDU в Румъния е завършено през 1976 г.
През 1979 г. започва подготовката на площадката при Черна вода, а през 1982 г. е излят първият бетон за реакторната сграда на първи блок. Замисълът е огромен - централа с пет реактора. Към края на 1989 г. обаче първи блок е завършен едва на около 45%.
Любопитно е, че самият избор на технологията има и геополитическа страна.
Румъния се насочва към канадските реактори CANDU именно в период, когато Николае Чаушеску търси по-голяма енергийна и технологична независимост от СССР; не откриваме данни Москва да е отправяла официален протест срещу строежа, но проектът очевидно е бил част от румънското отдалечаване от съветския ядрен модел.
Възражения от страна на България се появяват много по-късно, при довършването на втори блок: в началото на 2000-те София поставя въпроси за трансграничното въздействие и за начина, по който Румъния изпълнява Конвенцията от Еспо.
При проектите за трети и четвърти блок вече има формална трансгранична процедура, в която Румъния уведомява България, Украйна и Молдова наред с други потенциално засегнати държави.
След падането на режима на Николае Чаушеску строителството продължава при съвсем други икономически условия и с решаващо участие на канадската AECL и италианската Ansaldo.
Първи блок достига критичност през април 1996 г. и влиза в търговска експлоатация през декември същата година - приблизително две десетилетия след първоначалното проучване.
Втори блок, чието строителство започва още през 1981 г. и е прекратено през 1993 г., е довършен много по-късно и започва търговска експлоатация едва през септември 2007 г.
Това означава, че между хидроложките представи, върху които се основава първоначалният проект, и влизането в експлоатация на втория реактор минават около 30 години.
Именно охлаждането е една от особеностите на Черна вода.
Централата не черпи вода просто от голямото основно корито на Дунав непосредствено до реакторите. Системата зависи от разпределението на водата между няколко дунавски ръкава.
Източникът е т.нар. Стар Дунав - русло, което при ниски води получава само около 15-20% от дебита, измерван при Силистра. Оттам водата достига района на входа на канала Дунав-Черно море и чрез хидротехническа система се отвежда към централата.
Точно тук се намира слабата точка.
По-нагоре ръкавът Бала отклонява значителна част от водата към системата Бала-Борча. С течение на десетилетията морфологията на реката се е променила и при маловодие все по-голяма част от дебита започва да преминава през Бала за сметка на Стария Дунав.
Европейски документи за подобряване на корабоплаването по участъка Кълъраш-Браила отбелязват, че в определени условия ръкавът Бала е поемал почти 80% от водата.
Резултатът е намаляване на дебита към Черна вода - проблем едновременно за корабоплаването и за охлаждането на атомната централа.
Това показва, че сегашната криза не е внезапно открит през 2026 г. недостатък. Румънските власти от години знаят за него.
Още през 2006 г. е завършено предпроектно проучване за инженерни мерки по Дунав, а впоследствие започват дейности за регулиране на разпределението на водата.
Проектът "Дунав 1", реализиран между 2011 и 2016 г., поставя сред официалните си цели именно гарантирането на минимален дебит за охлаждане на реакторите на АЕЦ "Черна вода". След това са разработвани и допълнителни варианти за района на Бала.
През 2019 г. самата Nuclearelectrica поръчва ново проучване за осигуряването на охлаждаща вода при евентуална работа на четири блока.
Като възможно решение отново е разглеждано изграждането на праг при ръкава Бала, който да задържа част от водата и да я насочва към Стария Дунав.
Заключението е, че подобно съоръжение би могло да осигури необходимия дебит за четири реактора.
Още по-показателен е случаят с планирания някога пети блок. В официален документ на Nuclearelectrica се посочва, че пет реактора биха изисквали приблизително 270 кубически метра вода в секунда и че при реалните условия в Стария Дунав необходимото количество не може да бъде гарантирано така, както първоначално е било предвиждано - дори след планираните хидротехнически намеси при Бала.
Това е една от причините проектът за пети блок да бъде смятан за нецелесъобразен.
Тъкмо тук се появява въпросът за проектантския риск.
Би било пресилено да се твърди, че през 70-те години инженерите просто са "сгрешили". Големите енергийни съоръжения винаги се проектират по наличните към момента статистически редове и хидроложки модели.
Дунав е изглеждал огромен и надежден източник на охлаждаща вода, а площадката при Черна вода е имала и допълнителното предимство на строящия се тогава канал към Черно море.
Но централата, която започва да се проектира през 70-те, реално влиза в своя окончателен двублоков вид чак през 2007 г. Междувременно самата река се променя, натрупват се нови данни за маловодията, а климатът постепенно излиза извън диапазона, приеман за нормален при първоначалните разчети.
През юли 2026 г. този риск вече не е теоретичен. Дебитът на Дунав при навлизането му в Румъния спадна до около 1650 кубически метра в секунда при средна стойност за юли около 4750.
За първи път двата работещи реактора на Черна вода се оказват спрени заради недостатъчния воден ресурс.
В началото на август нивото край централата продължи да спада с по два-три сантиметра дневно. Румънските власти започнаха аварийна операция - разрушиха скалното образувание Пържоая, използваха натоварени с камъни баржи и започнаха действия за ограничаване на течението през Бала, за да изпратят повече вода към Стария Дунав и оттам към Черна вода.
На практика държавата започва временно да променя течението на реката, за да запази водоснабдяването на централата.
Румънското министерство на отбраната впоследствие включи над 100 военнослужещи и специализирана техника в изграждането на подводен праг на Бала. Целта е изрично формулирана - да бъде гарантиран необходимият дебит за безопасната работа на втори реактор.
И тук се срещат природният и инженерният проблем.
Без екстремната суша кризата от 2026 г. вероятно нямаше да настъпи в този вид. Но без особеното разпределение на водата между Бала и Стария Дунав централата също би била значително по-малко уязвима. Затова случаят не може да бъде обяснен нито само с "климатичните промени", нито просто с "лош проект".
По-скоро Черна вода показва как инфраструктура, замислена за определен климат и определено поведение на една голяма река, може постепенно да се окаже зависима от условия, които вече не съществуват.
Това е особено важно сега, когато Румъния планира да удължи живота на първи блок с още 30 години и продължава проекта за трети и четвърти реактор. Самата Nuclearelectrica вече включва водния въпрос в бъдещите си оценки, а инженерните решения при Бала стават не допълнение, а част от условията, без които разширяването на централата трудно може да бъде представено като устойчиво.
Черна вода е построена до една от най-големите реки на Европа именно защото водата е изглеждала като нейното най-сигурно природно преимущество. Половин век след началото на проекта точно водата се превърна в една от най-големите неизвестни.
И може би това е най-важният урок от кризата през 2026 г. - при инфраструктура, която трябва да работи 60 или повече години, не е достатъчно да се проектира спрямо реката, която познаваме днес. Трябва да се проектира и спрямо реката, която може да съществува след половин век.
