В Кайро пристигат пратеници с писмо до султан Кутуз. Изпраща ги Хулагу, внук на Чингис хан и господар на монголските армии в Близкия изток.
Във версията, която египетският летописец ал-Макризи записва век и половина по-късно, той не губи време в любезности.
Пише, че монголите са армията на Бога, че Кутуз трябва да помисли какво е сполетяло другите страни и да се покори, преди да го застигне същото.
Никой в Кайро не приема думите му като празна заплаха.
Две години по-рано Хулагу разрушава Багдад - петвековната столица на халифата. Няколко месеца по-рано войските му превземат Алепо и Дамаск.
От мюсюлманските държави в Близкия изток само Египет още не е преклонил глава пред монголските завоеватели.
Кутуз събира съвета си, изслушва посланието и нарежда пратениците да бъдат разсечени на две, а главите им да бъдат окачени на портата Баб Зуейла.
Монголите не прощават лесно подобно оскърбление. Четирийсет години по-рано заради убит пратеник Чингис хан е заличил цялата Хорезмийска държава.
На 3 септември 1260 година двете армии се срещат при Айн Джалут - "Извора на Голиат".
За пръв път монголите губят голяма битка, без впоследствие да отмъстят за нея.
Историците най-често обясняват победата с тактическото превъзходство на мамелюците - те са опитен противник и успяват да надвият монголския авангард.
И това е вярно, но само донякъде. Изходът от битката е предпоределен месеци по-рано, край една обсадена крепост в Китай.
Монголската империя не дължи завоеванията си само на ездачите с лъкове. Много владетели се покоряват, преди монголите дори да са стъпили в земите им.
Царят на Киликийска Армения Хетум I отива чак до Каракорум, за да потвърди васалната си клетва.
При монголите терорът е целенасочена политика - град, който се предаде, оцелява, онзи, който се съпротивлява, го разрушават до основи.
Грабежът и клането в Багдад траят цяла седмица. Колко души загиват през февруари 1258 година, не се знае точно.
Последният абасидски халиф ал-Мустасим е увит в килим и стъпкан от коне - така поне разказват повечето хроники, според които монголите не допускат кръвта на владетел да попие в земята.
Марко Поло пък пише, че Хулагу затваря халифа сред собствените му съкровища и го оставя да умре от глад.
Към 1260 година никой владетел от Анадола до Арабия не смее да излезе срещу монголите в битка в открито поле, защото всеки, който е опитвал, е бил унищожен.
Заради този страх повече градове се предават без бой, отколкото падат при обсада.
Айн Джалут отнема това предимство.
През август 1259 година, при обсадата на крепостта Дяоюйчън в Съчуан, умира великият хан Мьонке.
По монголски обичай смъртта на хана прекъсва походите, а принцовете се връщат в Монголия, където курултаят избира наследник.
Този път курултаите са два, както и великите ханове.
Братята Хубилай и Ариг Буга се провъзгласяват поотделно за владетели и започват гражданска война.
Хулагу изтегля основните си сили от Сирия към пасищата в днешен северозападен Иран.
Според американския историк Джон Масън Смит го прави го отчасти заради борбата за трона, отчасти защото Сирия, изпепелена от лятната жега, не може да изхрани стотиците хиляди коне на огромната му армия.
Оставя след сене си само един корпус. Води го Китбука, несториански християнин и доверен човек на Хулагу, а в него служат десет-двайсет хиляди души, монголи заедно с арменски и грузински съюзници.
Срещу тях Кутуз повежда цялата армия на Египет.
Купени още като момчета в степите и Кавказ, мамелюците израстват във военните школи на Кайро като войници-роби.
През 1250 година в Египет те свалят Айюбидите - династията на Саладин, а през ноември 1259 година Кутуз отстранява младия султан и завзема трона.
Голяма част от тях са кипчаци - народът, който у нас е известен като кумани и воюва на страната на Асеневци.
Такъв е и Бейбарс, най-способният им военачалник, пленен като юноша при монголското нахлуване в началото на четирийсетте години на XIII век.
Срещу Китбука той извежда конници, които стрелят от седлото като монголите, защото произлизат от същата степ.
По пътя на север мамелюците получават помощ от стари врагове.
Бароните на Акра (днес Ако), главния град на кръстоносците в Светите земи, доскоро са воювали с Египет.
Сега позволяват на мамелюците да преминат и ги снабдяват с храна, макар да отказват да се бият редом с тях.
Неотдавна монголите са опожарили Сидон и в Акра вече знаят кой е по-опасният противник.
Египетската войска печели с хитрост, която монголите са прилагали в десетки битки - мнимото отстъпление.
Авангардът на Бейбарс напада и веднага се оттегля.
Китбука, буен по нрав и изпълнен с пренебрежение към "робите", се втурва след него право в долината, където по хълмовете чакат основните сили на Кутуз.
Мамелюците излизат от засадата и отрязват пътя за отстъпление. Монголите едва не пробиват.
Според ал-Макризи, когато левият фланг на египтяните поддава, Кутуз хвърля шлема си на земята, за да го познаят войниците, и сам повежда контраатаката с вика "О, ислям!".
Историкът на арабската наука и техника Ахмад Юсуф ал-Хасан допълва разказа за сражението със спорна подробност.
Според тълкуванията му на военните ръкописи мамелюците носят в боя ръчни "огнетръби", предназначени по-скоро да плашат конете, отколкото да убиват.
Ако има право, битката при Айн Джалут е сред първите, в които гърми барут. Повечето специалисти обаче смятат доказателствата за недостатъчни.
Сражението не трае и един ден. Корпусът на Китбука е унищожен.
Персийският летописец Рашид ад-Дин пише, че военачалникът е пленен и обезглавен, а мамелюшките хроники - че загива още в боя.
За империя, простряна от Корея до устието на Дунав, загубата на един-два тумена - десетохилядните бойни единици на монголите - е незначителна.
Новината за поражението обаче стига до Дамаск, Алепо и Мосул много преди Хулагу да изпрати подкрепления.
Монголска армия е разбита в открит бой и монголите вече не са непобедими.
Хулагу се кълне да отмъсти, но отрядът, който изпраща в края на 1260 година, отново влиза в Алепо и през декември е разбит при Хомс.
За по-голям поход време не му остава -на север братовчед му Берке, ханът на Златната орда, е приел исляма.
Според мамелюшките летописци той не може да прости разорението на Багдад, а британския историк Питър Джаксън смята, че спорът за кавказките пасища е от не по-малко значение.
През 1262 година избухва първата война между две монголски ханства.
Берке разменя посланици с Кайро и сключва съюз с мамелюците - внук на Чингис търси помощта на Египет срещу друг внук на Чингис.
Единната империя постепенно се разпада на четири съперничещи си ханства: Златната орда, Илханатът на Хулагу в Персия, Чагатайското ханство в Средна Азия и Китай на Хубилай.
Седем седмици след Айн Джалут, на връщане към Кайро, заговорници убиват Кутуз по време на лов и водачът им Бейбарс заема престола.
В мамелюшката държава тронът често отива при онзи, който пръв посегне към кинжала.
Под властта на Бейбарс и наследниците му мамелюците удържат Сирия срещу почти всеки следващ поход на Илханата.
Двете държави сключват мир едва през 1323 година. Повече от шейсет години граница между тях е Ефрат.
Вечерта на 3 септември 1260 година монголите са толкова силни, колкото и сутринта.
Уязвими са били винаги, като коя да е армия, но преди Айн Джалут всеки, който ги е побеждавал, е бивал смазан след после.
След битката всеки емир между Нил и Ефрат знае, че и монголите могат да бъдат победени.
Бейбарс си присвоява славата, която монголите губят при Извора на Голиат.
През юни 1261 година той посреща в Кайро оцелял потомък на Абасидите и го провъзгласява за халиф.
Така институцията, потъпкана от монголите в Багдад, просъществува още два века и половина под закрилата на бившите роби - до османското завоевание на Египет през 1517 година.
Кастата на мамелюците остава на власт пет пъти по-дълго, отколкото е просъществувала единната монголска империя - от 1206 до 1260 година.
Немалко от основателите ѝ са купени от айюбидския султан ас-Салих Айюб на пазари, които походът на Бату хан в кипчашките степи е напълнил с пленници.
