Когато Дунав спадне необичайно ниско, реката понякога връща на повърхността собствената си история. На 4 август това се случи край плевенското село Гиген.
От водата отново се показаха части от основите на огромния мост, построен по заповед на император Константин Велики между римския град Улпия Ескус край днешното село Гиген и крепостта Сукидава в днешния румънски град Корабия.
Археолози от Регионалния исторически музей в Плевен използваха редкия момент, за да заснемат останките с дронове, да проследят линията на основите и да оценят състоянието им.
На пръв поглед това е просто археологическа находка, разкрита от сушата. Но мостът край Гиген напомня за нещо много по-голямо - римляните не са възприемали Дунав само като граница.
За тях той е бил едновременно естествена отбранителна линия, транспортна артерия и препятствие, което при необходимост трябва да бъде преодоляно с инженерни средства.
По Долния Дунав са известни няколко римски моста - от временни понтонни конструкции, строени за конкретни военни походи, до огромните постоянни мостове на Траян и Константин Велики.
Археологическите и писмените сведения показват съществуването на мостове при Ледерата, Дробета, Вадин, Ескус - Сукидава, както и други съоръжения, свързвани с походите на римските армии през I-IV век.
Мостът на Константин - гигантът между Гиген и Корабия
Мостът, чиито основи се показаха край Гиген през сегашното маловодие, е построен по заповед на Константин Велики и е тържествено открит на 5 юли 328 г. в присъствието на самия император. Той свързва Улпия Ескус на южния бряг с крепостта Сукидава на северния.
Мястото не е избрано случайно. Ескус е един от най-значимите римски градове по Долния Дунав. Разположен е малко навътре от реката, близо до устието на Искър, и се превръща във важен военен, административен и икономически център на провинция Долна Мизия.
След изтеглянето на Рим от Дакия през III век градът вече е в новата провинция Дакия Рипензис. От другата страна Сукидава осигурявала плацдарм към равнините северно от Дунав.
Размерите на Константиновия мост са впечатляващи и по днешните мерки. Приема се, че цялата конструкция заедно с подходите е била дълга приблизително 2,4 километра, като над 1100 метра от нея са били над самото речно корито. Поради това той се смята за най-дългия речен мост на Античността.
Не бива обаче да си представяме целия мост като масивна каменна конструкция, подобна на съвременен виадукт. Римляните съчетават масивни каменни устои и стълбове с дървена надстройка.
Решението е рационално: камъкът осигурява устойчивост срещу течението, а дървената горна конструкция е значително по-лека и позволява преодоляването на големи отвори.
Стратегическата цел на моста е още по-важна от размерите му. През IV век Константин Велики отново провежда активна политика северно от Дунав. След като Римската империя се отказва от провинция Дакия през III век, реката отново се превръща в главна граница.
Константин обаче предприема походи отвъд нея и изгражда система от укрепления и плацдарми. Постоянният мост между Ескус и Сукидава позволява бързото придвижване на войски, снабдяване и тежко оборудване.
Самият факт, че империята влага огромни средства в подобна конструкция, показва, че то не е било съоръжение за един-единствен поход. Мостът е част от опита за възстановяване на трайно римско присъствие северно от реката.
Изследванията на Думитру Тудор върху римските мостове по Долния Дунав (1974) и по-новата работа на екипа на Йоан Оприш (2022) подчертават именно тази връзка между моста при Ескус и военната политика на Константин.
Животът му обаче е сравнително кратък. Около средата на IV век постоянният преход вече престава да функционира. Приема се, че мостът излиза от употреба около средата на IV век - около четири десетилетия след откриването му.
Основният довод е, че през 367 г. император Валент прекосява Дунав по мост от лодки при Константиниана Дафне, а не по постоянното съоръжение при Ескус.
Траяновият мост - инженерното чудо източно от Железни врата
Повече от два века преди Константин Римската империя вече е решила същия инженерно-политически проблем на друго място.
Между 103 и 105 г. по заповед на император Траян е изграден постоянен мост през Дунав между Дробета - днешния румънски град Дробета-Турну Северин - и Понтес, близо до днешното сръбско Кладово.
Това е прочутият Траянов мост, проектиран от Аполодор от Дамаск - най-известния строител на епохата.
Мостът е създаден в непосредствена връзка с войните срещу даките. За Рим проблемът е очевиден: прехвърлянето с лодки и понтони на десетки хиляди войници, коне, обсадни машини и провизии е бавно и зависимо от времето.
Ако Дакия трябва да бъде не просто нападната, а завладяна и впоследствие управлявана като провинция, е необходим постоянен сухопътен коридор.
Траяновият мост е бил дълъг над километър. Международната комисия за опазване на река Дунав съобщава, че при подводното проучване през 2003 г. отсечката над речното корито е измерена точно за първи път - малко под 1070 метра.
Общата дължина заедно с подходите обикновено се дава като около 1135 метра. Огромни дървени арки са били поставени върху масивни каменни стълбове в реката.
Стълбовете са отстояли един от друг на около 50 метра, а светлият отвор на арките е бил около 38 метра - изключително постижение за началото на II век.
Най-трудният въпрос е бил същият, който стои пред мостовите инженери и днес - как се изгражда фундамент в дълбока течаща река.
Археологическите проучвания установяват използването на дървени пилоти, ограждащи конструкции, каменна зидария и римски бетон.
Вероятно са използвани временни заграждения, подобни на кесони, позволяващи изграждането на основите в речното корито. Във фундаментите са намерени и дъбови конструктивни елементи.
Това е причината мостът на Траян да остане легендарен. Римляните не просто поставят лодки една до друга и настилка върху тях - нещо, което умеят отлично.
Те изграждат монументална постоянна инфраструктура в самото течение на една от най-големите европейски реки.
Мостът е толкова значим, че е изобразен върху римски монети и върху Траяновата колона.
След оттеглянето на римляните от Дакия постоянният преход губи стратегическия си смисъл. В източниците съществуват различни версии за това кога точно е унищожена дървената надстройка. Сигурното е, че масивните основи остават в реката векове наред.
И тук отново маловодието се превръща в археолог. През 1858 г., когато Дунав достига изключително ниско ниво, стълбовете на Траяновия мост отново се показват и стават обект на проучване. По-късно част от тях дори са разрушени, защото пречат на корабоплаването.
През 1932 г. под водата са регистрирани 16 стълба, а през 1982 г. археолозите картографират само 12. Подводното проучване от 2003 г. документира с ехолот точното им положение и състояние.
Днес най-лесно видимите останки са двата крайни устоя - единият в Дробета-Турну Северин в Румъния, а другият близо до село Костол, на няколко километра от Кладово в Сърбия. Останалата част е под водата.
Така на практика мостът продължава да съществува - не над Дунав, а като археологическа линия под него.
Вадин - по-малко известното премостване при Долни Вадин
Особено интересен за българската история е още един мост, чиито останки са регистрирани при Долни Вадин.
Дълго време тези руини били свързвани погрешно с Константиновия мост. Италианският военен инженер и учен Луиджи Фердинандо Марсили, който изследва Дунав в края на XVII и началото на XVIII век, смятал, че именно там се намира мостът на Константин Велики.
По-късните изследвания показват, че истинският Константинов мост се е намирал около 16 километра по-надолу по течението - между Ескус и Сукидава.
Но това не означава, че останките при Вадин не са римски. Напротив - археологическите и конструктивните данни показват съществуването на друг римски мост между района на Долни Вадин и румънския бряг при Грождибоду.
На българския бряг са запазени части от масивните конструкции на южния подход. Румънският археолог Дорел Бондок описва зидарии, стълбове и останки от портала на моста в специализирана монография (Крайова, 2014; английско издание 2018).
Точната му датировка остава несигурна. Една от хипотезите го свързва с похода на преторианския префект Корнелий Фуск срещу даките през 86-87 г. при император Домициан.
Изглежда той е бил значително по-леко съоръжение от мостовете на Траян и Константин и е бил предвиден за краткотрайна употреба.
Тук е важно разграничението между двата основни типа римски мостове през Дунав.
Единият е постоянният стратегически мост - скъп, монументален и предназначен да поддържа трайна политическа и военна връзка през реката.
Другият е военният временен мост - построен за бързо прехвърляне на армия, често върху лодки или дървени пилоти. След приключване на похода той е можел да бъде разглобен, унищожен от самите римляни или отнесен от наводнения и ледоход.
Мостът при Вадин вероятно принадлежи по-скоро към втория тип. Изследователите отбелязват, че конструкцията му не е притежавала монументалността на Дробета или Ескус - Сукидава и вероятно е била предназначена за конкретна военна операция.
Определението обаче не е еднозначно: част от литературата го описва като понтонен мост, докато обследванията на терен регистрират каменни зидарии и портал.
Римляните са прекосявали Дунав много по-често, отколкото изглежда
Ако броим само големите постоянни мостове, може да остане погрешното впечатление, че римляните рядко са преминавали Дунав.
Всъщност е точно обратното.
Армиите многократно изграждат понтонни мостове. По време на Първата дакийска война на Траян през 101 г. войските преминават реката по мостове от свързани лодки. Тези операции са изобразени дори на Траяновата колона.
Изследователите разграничават поне два такива прехода - единия при древната Ледерата, близо до днешното сръбско село Рам, а другия при Диерна, край днешна Оршова.
През IV век император Валент също използва понтонни мостове при походите си срещу готите северно от Дунав.
Тези мостове почти не оставят археологически следи. Именно това обяснява защо днес познаваме много по-добре Траяновия и Константиновия мост - техните каменни фундаменти надживяват вековете, докато военните понтонни конструкции изчезват безследно след разглобяването си.
Следователно археологическата карта представя само част от действителната римска инфраструктура.
Останките край Гиген - поглед към миналото
За България Константиновият мост има особено значение, защото южният му край е свързан с един от най-големите антични градове на днешна българска територия - Улпия Ескус.
Преди почти 1700 години от Ескус човек е можел да тръгне по твърда настилка, да премине над основното течение на Дунав и да достигне Сукидава без лодка.
Днес между България и Румъния в този участък няма мост.
Това придава почти парадоксален характер на находката. На място, където днес двете държави са разделени от реката и до най-близкия мост - при Русе или при Видин - има около 200 километра път, през 328 г. римляните са имали постоянен преход.
