Дори и днес Луната продължава да влияе на живота ни по различни начини.
Когато човек се събуди посред нощ и види ярката светлина навън, често се пита дали не е пълнолуние.
Мнозина се подстригват според фазите на Луната, за да подсилят растежа или здравето на косата.
Други планират засаждането на растения според лунния календар, вярвайки, че това влияе върху реколтата.
Някои наблюдават Луната, за да предскажат настроението си или енергийното си състояние, а за други пълнолунието е време за ритуали, медитация или поставяне на цели.
Така, макар да живеем в съвремие, много от старите представи и усещания за Луната продължават да ни вдъхновяват и днес.
Луната има огромно значение и за хората през Средновековието по целия свят. Смята се е, че влияе върху природата - моретата, дърветата, животните, както и върху човешкия ум и тяло. Но за тях тя е и символ с много значения - свързвана е с любовта, илюзията или религията.
В много отношения Луната е загадка за средновековните хора. Като символ тя няма еднозначно тълкуване, което да насърчава хората да я определят по различни начини.
Тя е възприемана и като място за пътешествия и приключения. Японски, италиански, английски, немски и нидерландски източници разказват истории за пътувания до и от Луната - много преди ерата на истинските космически пътувания.
Луната участва и в предсказания. В литературата на епохата магьосници и царе я наблюдават, за да узнаят бъдещето.
Магьосниците я възприемат като ключ към разбулването на бъдещето, тъй като тя е символ на промяната, цикличността и невидимите връзки между света на хората и космоса.
Фазите на Луната служат като ориентир за предсказания. Новолунието се смята за време на начало и възможности, когато магьосниците пророкуват раждането на нови владетели или настъпването на нови събития.
Пълнолунието се свързва със сила и разкриване на тайни - тогава се вярва, че виденията са най-ясни и предсказанията са най-точни.
Намаляващата Луна пък се тълкува като знак за упадък, болести или падението на цели династии.
Някои средновековни магьосници използват затъмненията като знаци за катастрофални промени.
Смята се е, че потъмняването на Луната е предупреждение за войни, глад или смърт на владетели. Такива явления често са записвани в хрониките като "знаци от небето", които магьосниците превеждат на езика на пророчеството.
Магьосници и лечители излизат нощем, за да наблюдават отблясъците ѝ във вода или в метални огледала, вярвайки, че така могат да видят бъдещи образи. Лунната светлина се използва и като символ на истина - тя осветява невидимото и разкрива тайни, скрити от дневния свят.
Един от най-разпространените видове предсказания е свързан с болести и лечението им.
Средновековните "лунни книги" съдържат указания за това кога е най-подходящото време за кръвопускане, хирургически интервенции или прилагане на билкови лекарства.
Вярва се, че кръвопускането е най-ефективно, когато Луната е в определен знак на зодиака, а операции, извършвани в "неподходящи" лунни фази, могат да доведат до усложнения.
Билковите лечения са съобразявани с лунните фази, като се е вярва, че определени билки са по-ефективни в специфични фази на Луната.
Луната се използва и за предсказване на епидемии и природни бедствия. Наблюденията на лунни затъмнения и съчетания на планетите се смятат за знак за настъпващи болести или промени в общността, което често води до специални ритуали за защита и подготовка.
Лунните фази са използвани за определяне на най-благоприятното време за извършване на магически ритуали и заклинания. Например, пълнолунието се е счита за време на сила и мощ, подходящо за извършване на важни ритуали.
Вещиците пък вярват, че различните фази на Луната усилват или отслабват магическата сила на заклинанията, ритуалите и амулетите.
Пълнолуние: Това е момент на най-голяма енергия. Вещиците извършват ритуали за любов, сила, защита и пророчество. Пълната луна се използва и за създаване на магически отвари и еликсири, защото се смята, че билките и смеските абсорбират "лунната сила".
Новолуние: Време за започване на нови проекти, магии за пречистване и освобождаване от негативни влияния. Ритуалите на новолуние се свързват с ново начало и духовно обновление.
Лунни затъмнения: Счита се за време на мощни трансформации и предупреждения за бъдещи събития. Във вещерството затъмненията често се свързват с ритуали за предсказване и защита от опасности.
Лунни амулети и талисмани: Вещиците изготвят амулети, заредени при определена лунна фаза, за да привлекат любов, здраве или защита. Лунната светлина се смята за средство за "зареждане" на магическите предмети.
Освен това, Луната се свързва и с женската енергия и интуицията. Вещиците вярват, че способността им да "виждат" и да влияят върху събитията е синхронизирана с лунните цикли. Това обяснява защо много ритуали, отвари и пророчества в традиционното вещерство се извършват точно в определени фази на Луната.
В Средновековието Луната заема особено място не само в мистиката и астрологията, но и в поезията.
Тя е символ на преходността на човешкия живот, на копнежа и на божественото. Нейните вечни цикли вдъхновяват поети и трубадури да разсъждават върху теми като любовта, смъртта и вярата.
Любовната лирика на рицарите и трубадурите често свързва Луната с образа на недостижимата дама. Светлината ѝ се възприема като нежно сияние, което напомня за чистотата и красотата на възлюбената.
Луната се превръща в спътник на нощните бдения на рицаря и свидетел на неговите тайни обети.
В религиозната поезия Луната често символизира Дева Мария - отражение на божествената светлина на Христос.
Както Луната отразява слънцето, така и Мария е възприемана като посредница между небето и земята. Така тя се вписва в християнската символика като знак на смирение и вяра.
Средновековните мистици и поети също виждат в Луната образ на нестабилността на земния свят. Тя постоянно се изменя - расте, пълнее и намалява - и това напомня за променливата съдба на човека.
В стиховете често се срещат паралели между фазите на Луната и пътя на човешкия живот: раждане, разцвет и неизбежен край.
Така Луната, сияеща за средновековните хора, докосва дълбоки чувства и сложни мисли, присъства в живота им както в моменти на суровост, така и в мигове на нежност.
