За снимки в църквата…тен лева
Есенен ден, последният топъл, може би, разхождаме се из центъра на столицата ни, падат цветни листа, италиански туристи крещят като недообезглавени петли, някакъв расоносец докарва книги, вероятно Библии на Сонада ни, звъни на звънеца, а отвътре не му отварят, туристки от третата, четвъртата и петата възраст възторжено се завръщат от екскурзия до „Младост-4“, вероятно, слизайки от автобуса на най-новата автогара – „Св. Ал. Невски“. Просякини извиват омайни трели, полицаи дебнат особено опасни бабички с букети от здравец и увехнали хризантеми…
На този фон влизаме тържествено в катедралата „Св. Ал. Невски“ . На вратата ни посрещат забранителни знаци, да не снимаме, да не сме голи, сякаш, колкото и да е топло, ще дойдем по бански, ама и такива има де /!!!/, да не шумим, само няма,….все още /!!!/…, надпис – да не дишаме..!!!
Вътре клисари с черни престилки – слаба, а и не особено успешна имитация на расо, обикалят храма и се оглеждат надменно като полукралски особи. Единият е най-енергичен, вероятно е старши на пъдарите. Нисък, с очила, отдаден на работата си всецяло. Стои до царските тронове и се оглежда. В момента, в който проблесне светкавица, веднага се завтича и на шопски ингилийски обяснява задъхано : „Тен лева фото“, „Но, фото…но“, „Тен лева“, а сетне следва едно протяжно и почти учителско „Шшшшшш…т!“. Това е придружено с перпендикулярно и не по-малко театрално придвижване на показалеца на дясната ръка към устните.
Италианските туристи наистина са възшумни, останалите мълчим, за да не ни се скара „учителката“ по математика. Проблясва поредната светкавица от телефон или фотоапарат. Очилатият пъдарин набира скорост, прекосява динамичното движение в центъра на храма и отново повтаря заветните и научени наизуст думи: „Тен лева фото“, „Но, фото…но“, „Тен лева“…!
И се питаме, защо в Гърция, която е доста по-православна от нас, никъде няма забрана да се снима в храмовете? Влизали сме в църквата „Св. Димитър Солунски“ в Солун и сме снимали на воля, чак сме прекалявали, дори и на чуждо кръщене сме снимали и ни подканиха още да снимаме, вместо да ни се скарат. Ама на Метеорите входът бил 2 евро…Да, ама в Солун не е. Пък и в Атина не е…
Влизали сме и в Синята джамия в Истанбул, извадихме апарата и попитахме дали е разрешено, а турчинът на чист български ни обясни: „Не само че е разрешено, дори е похвално, та така ни правите реклама, снимайте, снимайте и публикувайте в социалните мрежи и в медиите, това е хубаво, снимайте…!!“.
Е да, ама у нас – НЕ! От светкавицата се рушали стенописите..! Фактът, че под тях горят стотици свещи, при това парафинени (поради липса на восъчни), а този пушек не просто уврежда много повече стенописите, а направо ги прави невидими, черни, никой не го интересува. А и никой не измества местата за палене на свещи встрани, както е в другите църкви, те седнали за светкавицата от телефона ми да се страхуват. Разбирам, че искат да получават пари за това, но гърците да не би да са нещо по-тъпи от нас, или какво, как там снимането е разрешено, а църквите не са никак бедни, дори напротив….! Ами просто не се краде…!
Как така в Истанбул джамията е свободна зона за снимане, в същото време и тя не е никак бедна…!?
А у нас, едни пъдари в мазни черни престилки, вместо да се задействат да запалят официалните лампи, за да светне катедралата в неделя и да стане още по-красива, както е и отвън, сноват из храма и дебнат за светкавици, сякаш от това зависи истинската вяра на народа ни…от едни светкавици.
И така, за четене на настоящата статия, моля… – „Тен лева“…
