shareit

За лиценза на мечките

| от |

Ева Костова

От 20 зоопарка – 19 общински и един частен, само пет имат лиценз, стана ясно дни след разстрела на Алонсо в Ловеч. Тамошната зоологическа градина впрочем също работела нерегламентирано.

Хайде, стига, моля ви, сте ни занимавали с животните при този сакатлък, ще кажат много хора. Обаче – каквото за животните, това и за хората… И без да претендираме за ролята на Бриджит Бардо и доста изкривените понякога представи за грижа за животните, ще отговорим, че грижата за беззащитните е показна за хуманността на едно общество. Не можеш да обречеш на теснотия животинче в клетка, да го оставиш да гази бетон, вместо трева, да не го дохранваш заради липса на пари.

Като оставим мелодрамите, лъсва и друг проблем. Лицензът иска пари, общините ги нямат, държавата тръгва да проверява, дава предписания, които пак допират до недостигащите пари. Общините с кое по-напред да сколасат, докато дойде ред на фауната, средствата вече са се стопили по „пера“ деца, училища, инфраструктура, социални помощи, борба с бедствия и т.н. Екоминистерството, оказва се, също мълчи по проблемите със зоопарковете. Те кретат засега някак, но сигурно няма да е далеч денят, когато и животните няма да издържат, ще побегнат панически от досегашните грижи и условия, и тогава ягуарът Алонсо няма да бъде само пример от миналото. Но трябва ли това да е решението? Трябва ли да започне и емиграция на обитателите на зоокътове, които радват не само децата и често ни дават уроци по толерантност, ако и да се мислим за много нещо ние, хората?

На този фон като невинна шега звучат информации като тази: във Варна миналата година имаше инцидент – ученик хвърли флакон с боя по мечката и тя се оцвети в синьо. Животното беше подстригано (в. „Труд“).

 
 
Коментарите са изключени за За лиценза на мечките