shareit

За линейките и ромите

| от |

Милена Николова

Да не се изпращат по спешност линейки в ромските махали, се закани следизборно здравният министър Петър Москов. Причината, наглед е напълно основателна – налице е стряскаща статистика, която отчита над 225 нападения над медицински екипи в тези райони по градове и села у нас само за отиващата си вече година.

По принцип министърът има право, защото подобна практика – първо да извикаш лекар, а после лекарят да бъде пребит от озверяла група граждани от ромски произход, вече е станала почти всекидневие. Не минава ден без пребит лекар „на посещение“ в ромските махали.

Но, от друга страна, пред „белите престилки“ стои и етичният проблем, че тези хора също боледуват и имат необходимост от медицинска помощ. Затова не могат да бъдат оставени да измират като мухи. Не че статистиката на ранната смъртност сред това население не е по-страшна от тази със смъртността при останалите ни сънародници. Просто те имат правата, каквито имат и другите български граждани. Но имат и своите задължения – да опазват екипите от лекари, които отиват в превърнатите вече в гета техни райони.

Основният проблем при ромските махали и техните обитатели е повсеместното оскотяване и невежеството, което докарва хората там до първосигнално поведение от племенен тип. Едва ли някой има необходимост да му се припомня, че най-големият проблем при деградацията на това население идва от бедността там. Когато обществото ни успее да се справи с повсеместната бедност, ще успее да пребори както невежеството, така и агресията, която се шири в тези райони. А така ще спрат и нападенията над лекарите.

Да не се изпращат линейки е най-лесното решение, което явно министърът с лекота взема. Много по-трудно е да се върви към програма за преборване на бедността там. Затова също толкова първосигнално като реакция е и „наказанието“, което Москов налага, без много да му мисли. А за управленец с претенцията да е и реформатор, подобна „реформа“ не е добра атестация. Защото такова решение в никакъв случай не може да не се нарече дискриминационно. В крайна сметка, освен че имат право да умират, хората от ромските махали имат също правото и да оживеят.

 
 
Коментарите са изключени за За линейките и ромите