shareit

Вътрешното напрежение в ПСР най-накрая изригна

| от |

Мустафа Акьол, „Ал Монитор“

През последно време в Анкара се носеха слухове, че расте напрежението между елита на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и по конкретно между „двореца“ на президента Реджеп Ердоган и правителството, водено от министър-председателя Ахмет Давутоглу.

В отговор говорители на ПСР и пропагандатори потвърдиха, че тези неверни новини са били изфабрикувани от опозиционни фигури, чиято цел е единствено да създадат „фитна“, ислямски термин за вътрешна борба, която приблизително съответства на бунт. Въпреки това, благодарение на серии изумителни изказвания на вицепремиера Бюлент Арънч, фитна избухна по начин, който никой не би могъл да опровергае.

Първото такова изявление дойде на 21 март, когато Арънч разкритикува изблика на Ердоган срещу водения от правителството мирен процес с кюрдските бунтовници. „Изказванията (на Ердоган), че „не му харесва“ или „не одобрява това или онова“ са негови емоционални забележки“, заяви Арънч пред журналисти с изненадващо предизвикателен тон. „Правителството управлява държавата и отговорността принадлежи на правителството“, допълни още той, изпращайки на президента ясно послание да знае своите граници.

Това не бяха обикновени думи и Арънч не е обикновен политик. През 2001 г. той беше един от тримата основатели на ПСР заедно с Ердоган и Абдулах Гюл. След като Гюл стана президент през 2007 г. Арънч беше спряган като „втория човек“ в ПСР.

През последните три години той спореше с Ердоган по различни теми. По време на протестите за парка „Гези“ през 2013 г. Арънч се противопостави на орловата защита на Ердоган и се опита да установи диалог с протестиращите. В по-скорошно време той призна, че „половината от обществото ни мрази“ и че самата ПСР е виновна за това. В отговор той беше смъмрен от пропагандатори на Ердоган, че „хленчи“.

Откритото неподчинение на Арънч спрямо Ердоган обаче дойде като шок за политическата среда, където президентът се вижда като единствения господар на вселената на ПСР. От своя страна Ердоган отговори, заявявайки: „Аз не съм фигурант“. Някои от поклонниците на Ердоган дори отидоха още по-далеч като обвиниха вицепремиера в предателство. Но най-дръзкият отговор дойде от кмета на Анкара Мели Гьокчек, който обвини Арънч в най-нечестивата измяна – че е част от „паралелната държава“, т.е. движението на Фетхуллах Гюлен.

Когато Арънч отговори пред камерите на 23 март, той обвини Гьокчек не само в „непристойност“, но и в сериозна корупция.

На следващия ден прокурор в Анкара отвори разследване срещу кмета за корупция, в допълнение на разследването срещу Арънч за „прикриване на престъпление“, очевидно предполагайки, че той е знаел за корупцията, но не е докладвал за нея докато не е започнал спорът с Гьокчек.

Няма съмнение, че всичко това дойде като удар за ПСР малко преди парламентарните избори на 7 юни. „Партията губи от своя чар“, предупреди подкрепящ властта журналист. И докато личната неприязън като тази между Арънч и Гьокчек е най-вероятно на игра, полемиката показа и разклоненията между Ердоган и кабинета на Давутоглу. И макар Ердоган да е безспорно лидерът на ПСР, кабинетът също иска да се спаси от „настойничеството“ на Ердоган и да бъде способен да се изправи на собствените си крака. В замяна Ердоган, по думите на колумниста Али Байрамоглу, „иска (или) неговите инструкции да бъдат прилагани стриктно и реагира, когато това не става. Или той е притеснен за някои от въпросите, които е одобрил в съответствие с настоящата картина… След което се е опитал да направи прецизна настройка на ситуацията. Или с този изблик той рефлексивно се опитва да посочи хаоса, опитвайки се да обясни нуждата от президентска система в Турция. Мисля, че настоящата ситуация е смесица от всичко това“.

Един любопитен факт е скорошното изявление на държавния глава по въпроса за мирния процес с кюрдските бойци, темата, по която Арънч предупреди Ердоган да не превишава задълженията си. Това е странно, тъй като самият президент инициира този процес преди около три години и се гордее с това. Едва наскоро той започна да звучи като турски националист, твърдейки, че „няма кюрдски въпрос“ и обвини правителството в правенето на твърде много компромиси с кюрдите.

Журналист, който добре познава вселената на ПСР, но отказва да назове името си заяви, че изявленията на президента са свързани с неговите сметки за идващите избори: „Това, което притеснява Ердоган е вотът, който ПСР ще получи на изборите. Кюрдската Народна демократична партия увеличава гласовете си, както и Партията на националното действие. Резултатът от това е, че ПСР може да спечели изборите, но да не й достигне с малко нужният брой места за правенето на поправки в конституцията. В този случай Ахмет Давутоглу може все още да продължи да бъде премиер, докато мечтите на Ердоган за суперпрезидентство ще се изпарят“.

Основният въпрос с други думи е дали Ердоган ще има абсолютната власт в ПСР, която ще се състои от нищо друго освен неговите верни хора, или може да има и служители, които могат уважително да не се съгласяват с него, като Арънч и по-малко категорично като Давутоглу и Али Бабаджан, другият вицепремиер в правителството. Конституцията със сигурност е на страната на второто, тъй като определя правителството като изпълнителна власт. Но Ердоган е този, който има безброй фенове, почитатели и конспиративни територии, който иска да заклейми всякакви вътрешнопартийна критика като „предателство“. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Вътрешното напрежение в ПСР най-накрая изригна