Роди ме, мамо, у дома, пък аз ще си умра самичък

| от |

С нахлуването на еко-тероризма в условията на един свободен откъм ограничения свят, майките започнаха да раждат навсякъде. У дома, у съседа, под вода, клекнали, изправени на челна стойка, на дъното на морето, в специално пригодени къщи от слама, върху постелка от бананови обелки и прочие.

Всяко ново предложение за безболезнено, лесно и успешно раждане, естествено, е съпроводено с цитати от лекари, професори, учени и дули. И разпространявано от една страна в социалните мрежи за по-напредналите, и от друга – от уста на уста за по-технологично неподготвените. И всяко предложение има своя корен: некадърността на гинеколозите, грубостта на акушерките, мизерията в болниците, стремежа към естественото.

И всичко това звучи добре до момента, в който в новините не се появи репортаж като снощния: „Бебе почина при домашно раждане в пловдивско село“.

И всички дружно се сепваме. Защото смъртта на новородено е противоестествена и зверска. На бебетата просто не им отива да умират.

Домашни раждания, разбира се, има от много отдавна. „Прабаба ти само у Токуда е раждАла баба ти“, ще каже някой. Домашни раждания се случват и в по-цивилизованите, западноевропейски страни. Но това, което са направили родителите на починалото вчера бебе, се различава от приемливите домашни раждания по няколко пункта:

Мотивацията: Двамата не искали тя да ражда в болница, защото нямат доверие на болничните заведения.

Акушерката: По време на раждането не е имало акушерка, защото майката „от малка изпитва ужас от болнични заведения“ и има „дълбок детски спомен как една машина я издига нависоко в тъмна стая и тя е трябвало да пикае.“

Оценката на ситуацията: В крайна сметка, от репортажа се разбира, че майката е психотична. Тя вика Христос, мисли, че ще роди следващия Спасител, вярва, че още е бременна. Така че едва ли можем да хвърлим вината за случилото се изцяло върху нея. Тя има своето място в специализирано заведение за психиатрична помощ. Стана ясно и че двамата родители са последователи на руската секта „Анастасия“, която проповядва живот в родови екоселища, далеч от цивилизацията. И лидерите на тази секта имат своето място – в затвора.

Процесите на гниене и развала текат в обществото: не само в селата, не само сред необразованите, не само сред наивните. Все по-често бъдещите майки отказват да раждат в болнични условия и в тяхната мотивировка може да се види някакъв резон. Всички сме чували страховити истории от кухнята на акушер-гинекологичните отделения: акушерки, които вдигат скандали; лекари, които третират родилките като добитък; вътреболнични инфекции, засегнали родилките или бебетата т.н. И все пак…

Колкото и да сме свободни да взимаме решения за начина си на живот, когато става дума за даване на живот, отговорността вече е споделена: тя не се носи само от майката, а и от бащата, от роднините, от лекарите, и от обществото. Всеки има право да яде само корени от джинджифил в продължение на една година, за да си смъкне холестерола. Но когато има замесено бебе, поемането на рискове, засягащи неговия живот, се превръща в морално престъпление.

Ако ви предстои раждане, вероятно знаете, че ще ви боли; че ще трябва да минете през „стаята за клизми“, че ще ползвате една тоалетна, заедно с още пет родилки, че има опасност лекарят да ви викне, или че раждането може да не тръгне по план и да се наложи да ви срежат. И въпреки всичко, има голям шанс да си тръгнете от болницата с купчина лоши спомени и здраво бебе. Което не е толкова лош вариант, нали?

Алтернативата „домашно раждане“ е едно от уродливите деца на радикалния еко-екстремизъм. Наред с антиваксърските движения, отказа от пиене на антибиотици в случаи на пневмония, отрицанието на химио- и лъчетерапията в полза на лекуването на онкозаболявания с билки и други. Проповедниците на конспиративните теории, слагащи под общ знаменател бойците на „Ислямска държава“, лекарите, фармацевтите, Джордж Сорос и Росен Плевнелиев, успяха да заразят достатъчно хора, за да чуваме днес по новините как бебета се задушават от усукана пъпна връв в домовете на майките си, а хора с лечими заболявания загиват, защото са се отрекли от традиционната медицина и са се пуснали по пързалката на „естествения начин на живот“.

Ще се намери някой, който да каже, че тези смърти са резултат от естествен подбор и че тъпите просто не оцеляват. И ще сгреши. Защото невинаги заблудените са тъпи. Ако сте гледали снощния репортаж, сте чули бащата на умрялото бебе да говори за избор, алтернатива – думи, които не са присъщи на интелектуално кастрираните. И това е най-страшното.

 
 
Коментарите са изключени за Роди ме, мамо, у дома, пък аз ще си умра самичък