Пропастта, която дели България

Големият български писател Константин Константинов в книгата си “Път през годините” задава ироничния въпрос: “Провинцията – не започва ли тя от светофара при халите?”, визирайки провинциалния характер на столицата по онова време, пише Гласът на Русия.

Днес София е модерен европейски град, в който живеят 1.4 милиона души, или малко над 16.5 процента от населението на страната. Но в нея се произвежда близо 33 процента от Брутния вътрешен продукт на България. София е градът, в който са съсредоточени всички министерства, банки и големи финансови и научни институции, агенции и национални медии. Опитът на бившия финансов министър Симеон Дянков да извърши децентрализация като прехвърли министерства или техни звена от столицата в провинцията, се провали с гръм и трясък защото бе лишен от икономическа и социална логика.

Девизът на София: “Расте, но не старее” остава в сила. Нейното население се увеличава с 30 хиляди души годишно. Но поводът за тези редове не е оптимистичен като девизът, а е тревожен феномен – социалната и икономическта пропаст между София и провинцията, която не е от вчера, става все по-опасно дълбока. Средният доход на човек от домакинство в столицата например е 1159 лв., докато в област Силистра е 700 лв. Подобна е разликата между София и Видин, Враца, Монтана, Пазарджик и други областни градове. При това доходите на столичани се увеличават с 12 процента годишно, докато в Силистра или Видин увеличението е под 5 на сто. Ако тази тенденция се запази след двайсетина години силистренци и пазарджиклии ще получават една пета от доходите на софиянци. Това показват данните от проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ), акцентиращо върху задълбочаващата се пропаст между стандарта и качеството на живота в столицата и в останалите области на страната.

Икономическата криза продължава да задълбочава тази пропаст, която дели българите на софиянци и останалите. Според анализа на ИПИ това важи не само за нивата на средногодишния доход на гражданите, но и за индикатори като безработица и заетост. Фрапираща е разликата между София и Видин например в сферата на заетостта. Безработицата в столицата е 3.6 процента. За страната тя е 12.8 на сто. В 20 от общо 28 области е над средната за страната, като най-висока е във Видин – 22 на сто, Монтана – 20,8 на сто, Враца и Смолян – 20 на сто. В тези области средния годишен доход на член от домакинство е под 3000 лева.

Логични и очаквани, при такива статистически данни, са и потресаващите факти на Националния статистичеки институт за смъртността, която в София 11 на хиляда, а в област Видин – 38 на хиляда. Населението на България се топи със седем души на час. Обезлюдават цветущи допреди двайсетина години селища. На всеки 60 минути петима българи умират, а двама емигрират. В малките градове и в селата не достигат лекари, няма аптеки, няма магазини, нито пътища с нормална настилка, в някои села няма дори питейна вода. Двеста български села са напълно обезлюдени през последните 20 години. В над две хиляди села живеят по 50-60 души, предимно възрастни хора. В столицата картината е коренно различна. Улиците й са задръстени през целия ден от скъпи автомобили, моловете са пълни с купувачи, без резервация в ресторантите не може да се намери място…

Перспективата отново е в полза на столицата. През следващите седем години различията между София и провинцията ще се задълбочават драматично. Проектът на новата оперативна програма “Региони в растеж” предвижда София да получи 20 процента от бюджета на програмата, който е 3 милиарда лева. Следващите осем големи града, които по броя на населението изпреварват столицата ще получат общо едва 15 процента от тази сума. Пропастта, която дели България става все по-дълбока…