Нашествието на въшките
Тази есен още не са си налегнали птичия, свинския и козия грип. Няма антракс, няма ебола. За сметка на това, си имаме въшки.
Миналата седмица медиите гръмнаха с новината за страховита въшкова епидемия, която се разпространява по главите на децата в училищата и детските градини, родители започнаха да се презапасяват със специални шампоани, газ, мас, оцет и гребенчета.
Отделно се надигнаха възмутени коментари по повод завишената цена на въшките, които вече достигали 10 лв. за онези ученици, които предпочитат да се чешат пред playstation-а вместо да учат по български език в час.
И все пак не мога да разбера откъде идва цялото вълнение. Нищо ново под слънцето не се е случило. Откакто свят светува, има въшки, те ходят по главите на децата, които пък въртят търговия с тях, както и с медицински бележки. Единственото по-нормално нещо, за което се сещам, е мъж, който харесва големи цици.
Собственият ми опит с въшките бе сравнително богат и белязан от мощен срам и унищожително унижение. Откриха ми първите въшки, когато бях трети клас и ме изведоха от час позорно. Малко по-късно стоях в кухнята у дома с наведена глава, миризма на газ в ноздрите, скубещ гребен в ръцете на майка ми и мисли, по-черни от нощта. В първи клас една от най-хубавите ми съученички на име Лена, имаше нещастието да бъде дамгосана с въшки пред целия клас, след което от хубавата Лена тя стана Лена Въшката. Това прозвище се отличи със завидна устойчивост във времето, издържайки до лагера в седми клас, а смея да твърдя, че и до днес някои хора от квартала я наричат Лена Въшката.
Тези мисли тежаха като гръмоносен облак на главата ми, докато майка ми се бореше с моята сплъстена, кестенява, въшлясала коса, от която освен хиляди гниди, изпадаха и десет тлъсти, здрави въшки, достигнали полова зрялост и построили комунизма в дебрите на моите фъндъци. Но знаете ли, преодолях го.
До следващия път, когато ми откриха въшки – в абсурдния за подобни проблеми осми клас. Вече имах гадже и къносана коса, а в косата ми отново имаше паразити. И срамът отново ме заля като цунами. Наложи се да скъсам с гаджето, защото така ми беше най-лесно да оправдая трите дни, в които нямаше как да се виждаме, защото чистех въшките. Но и това преодолях.
Не съм си купувала въшки, защото предпочитах да нагрявам термометъра на лампата и да показвам, че имам висока температура.
Въшките са част от детството по същия начин, по който са и митовете за глистите, които излизат, ако им сложиш купичка мляко. И първото запознанство с отношенията между мъжете и жените през мръсните надписи и картинки в училищните тоалетни. Това са нормални неща.
Та ако трябва да се концентрираме върху нещо, нека бъдат някакви по-важни неща. Като това откъде се появяват тийнейджърките, които си позволяват да откажат да бъдат прегледани за въшки, защото имат прическа, която струва много пари.
