Наръчник за коментатори на мондиала
Футболът е игра, в която 22-ма души тичат след една топка, докато Кедъра прави комплименти на Елито Гигова.
Гари Линекер твърди, че в един мач накрая винаги побеждава Германия, но ние няма как да разберем дали е прав, освен ако не спрем звука на телевизора. Иначе рискуваме да научим колко е висок съдията, каква заплата взема треньорът и каква по професия е бабата на център-нападателя, но не и как върви играта. Да, световното е в разгара си и да си коментатор, не е лесно. Изискванията са големи, възможностите – невинаги.
Но аз като един истински запалянко винаги съм готова да помогна с неколко деградивни критики.
Не се бъркам на играчите, но виж, като класическо българче, мога да дам акъл на коментаторите.
Забелязвам, че те спазват две основни правила, докато крещят в микрофоните на някакъв странен език.
Първо: зашемети слушателя със статистика. Примерно, докато Томас Мюлер прави хеттрик, коментаторът крещи в екстаз как през 1963 година на „Уембли“ Гошо почти успял да стори същото, обаче съдията го прецакал и не се получил хеттрик
. Тоест станал, ама в нашата врата. После се оказва, че ние всъщност никога не сме играли на „Уембли“. Тоест играли сме, ма 10-ина години по-късно. А и Гошо не бил център-нападател, ми масажист. Все едно. В най-напрегнатия момент на някоя дузпа пък от телевизора кресчендото ни оглушава с детайлната биография на всички дузпи от световните първенства през 70-те и 80-те години на миналия век, но не и с обяснения за точно тази в момента. Имената на футболистите са подробност, важното е да знаем колко са високи.
Това спестява някои трудности при игра на южнокорейците или иранците. Там дори е препоръчително да се черпи опит от Пената и коментарът да е в стил: „Оня, високият вдясно, подаде на дребния в центъра, дребният губи топката и един от двамата треньори изпада в амок. Не, и двамата са в амок, защото съдията не знае какво прави, което ни напомня на свиренето на мондиала преди 12 години, когато по същия начин бе отстранен друг един фаворит с по-височки в отбора, а освен това заплатата на единия треньор е 40 милиона годишно, а другият току-що се разведе.
Дребният пак печели топката, тя лети към вратата, драги зрители и не мога да повярвам, но…“ Следва общ кадър в студиото, в което дузина водещи отегчено си чекват фейсбука и оправят гримчето. Леко изтощен, Кедъра дава думата на някой от гостите си, за да ни каже има ли гол, или няма. Преди това обаче прави комплимент на Елито и на някакви момичета с абитуриентски прически в студиото, които по думите му са ослепителни, защото са Мис Световно. Дали е прав, така и няма да разберем, тъй като камерата ги дава само от птичи поглед.
Второто правило на българския коментатор гласи: Използвай синоними. До пълно объркване! Хубаво е повечето да си си ги измислил сам. Българският футболен коментатор е като професор Балан и Колумб в едно тяло. Те живеят в една друга география: там няма държави, а местности, в които битуват „петлите“, „адзурите“, „кариоките“, „Страната на изгряващото слънце“, „братушките“ или „сборная“, „канарчетата“, „канибала“, „небесносините“, „оранжевите“, „маншафта“… Ако човек слуша със затворени очи, ще помисли, че става дума за криминалната сводка на Пето районно и поредните подвизи на престъпната ни фауна и флора. В тия сводки обикновено се говори с подобен език: „За убийството на Картофа и Репата са заподозрени Глигана и Пешо Слонския.“
Докато драгият зрител трескаво се опитва да си преведе какво означава „Въпреки тежките метеорологични условия (тоест ръми) „небесносините“ (Уругвай) мачкат „скуадра адзура“ (Италия), след като освежиха сили през уикенда във вана с мехурчета по примера на тима на Страната на изгряващото слънце (тоест и японците са отпочивали с джакузи)“, на екрана отново се появяват Кедъра и Ели Гигова, които дипломатично сменят темата. А тя е какъв е бил в предишния си живот съдията и коя е новата приятелка на острието на „петлите“. Отново ни увещават, че миските са изключително красиви, а камерата тактично ги дава от километър разстояние. В някой момент операторът, вдъхновен от творческите попадения на коментаторите, прилага хватка, с която колегите му натягат напрежението в скандинавските филми на ужасите, и ни показва как изглежда Кедъра изотзад и отдолу, ама снимано през мрежата на футболната врата, декорираща ъгъла на студиото. Зрителят, тотално объркан, чеква какво е положението с мача в интернет.
След като се осведоми за резултата, отново се връща в телевизионното студио, в което дузината присъстващи спорят купен ли е съдията, налага ли се освен спрей с бяла боя да ползва и спрей за самоотбрана и има ли достатъчно белтъчини в менюто на уругвайците. До консенсус не се стига, но пък част от хубавите момичета най-сетне получават думата, защото са съдийки, и докато поемат въздух, за да кажат какво мислят по въпроса, тя отново им е иззета, защото е време за реклама. В това време някъде в Бразилия едни отбори (височки и нисички) играят футбол. А това е онази игра, в която, докато 22-ма души тичат след топката, българският зрител си чупи дистанционното.
