shareit

На съседа покривът на къщата гори

| от |

Автор : Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

Политическите ежби в страната до такава степен са притъпили сетивата на родните политици, че едва ли някой от тях забелязва, че къщата на съседа гори. Става въпрос за Турция. Южната ни съседка е изключително важен икономически партньор и всяко сътресение там от политическо и икономическо естество ще окаже пряк ефект и върху нас. Дразнещо е, когато чуеш роден политик да говори как при нас било „друго“, а не като при съседите.

Големите инвеститори са разделили държавите на условни групи и това не зависи нито от политически решения, нито от търговски съюзи. С това условно разделение капиталовите потоци показват отношението си към даден финансово-икономически процес, който се случва в няколко държави едновременно, например финансово-икономически процес, чиято характеристика е проблемен държавен дълг, или атрактивна инвестиционна дестинация и т.н. Така се появи групата на БРИК държавите (Бразилия, Русия, Индия и Китай), когато в периода 2010-2013 г. те бяха свръхпредпочитани за инвестиране. Идентично беше положението и с държавите, пакетирани от „големите пари“ в групата на ПИИГС (Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания) по време на европейската дългова криза. В речника на инвеститорите вече е в употреба и нова група и тя е на „Чупливите 5“.

turkeycurrency

Да, нещо се „счупи“ през последните две седмици в Турция, Бразилия, Индия, Южна Африка и Индонезия. Това, което се „счупи“, е рязката обезценка на местните валути спрямо американския долар. В рамките на последните три дни централните банки на Турция, Индия и Южна Африка рязко повишиха основните лихвени проценти с цел укротяване на процеса на обезценка. Ако погледнем ретроспективно, повишаването на лихвите няма да спре процеса на обезценяване на една валута, а по-скоро ще бъде постигнат обратен ефект

И така при съседите ни в Турция нещата изглеждат зле. Централната банка повиши основната лихва от 7,75% на 12%. Бе постигнато краткосрочно овладяване на ситуацията, но последваха очакваните масови разпродажби на турски лири спрямо всички основни валути. Интересно бе да се проследят и коментарите на анализаторите за случващото се в тези държави. Според някои от тях част от причините за кризисната ситуация е анонсираната политика на американската Централна банка за постепенно изтегляне на ликвидност от финансовите пазари. Други считат, че в основата на разпродажбите е тоталната ревизия за инфлационните процеси в тези държави. На мен най-логично ми звучи позицията, че нещата се обърнаха поради прекомерните дефицити по текущата сметка.

От години насам Турция има реален проблем с вноса и вътрешното потребление. Бе въпрос на време тази тлееща бомба да избухне. Комбинацията от политическа нестабилност с прекомерен търговски дефицит е убийствена за стойността на всяка валута.

В момента има ясно изразен процес на оттегляне на чуждестранни инвеститори от тези икономики. Част от напрежението дойде и от тази посока. По принцип в икономика с големи търговски дефицити чуждите инвестиции имат определящо значение за поддържане на баланс в публичните финанси. Като неписано правило се счита, че икономиката е балансирана, ако търговският дефицит като размер се покрива със съответния размер на чуждестранни инвестиции на средногодишна база. Нарочно подчертавам този факт, тъй като той в пълна степен важи и за България.

Като пряк ефект от този процес на обезценка на валутите на „чупливите страни“ ще бъде и рязкото повишаване на лихвените проценти по финансиране на държавните им дългове. От тази гледна точка директен потърпевш може да се окаже и България. Ако процесът се задълбочи, ще видим доста драстично отдръпване на чуждестранни инвеститори в държавен дълг на страните, спадащи към групата на нововъзникващите пазари, в която е включена и България. Не говоря за тотална ликвидна криза, разбира се, а единствено за по-висока цена на финансиране.

Според Исхитаа Шарма, инвестиционен стратег от Сити банк: „Пазарите се опитват да кажат на централните банки, че те трябва да бъдат по-превантивно активни, по-агресивни и по-постоянни.“ Намекът е директно в посока Турция. Само преди една седмица на заседание на управителния съвет на Централната банка на страната лихвените проценти не бяха пипнати. Какво стана преди три дни?

Почти двойно шоково увеличение!

Това на езика на финансите означава само едно – пълна паника от страна на регулаторния орган. Между другото мексиканското песо и полската злота също бяха „ударени“, но доста по-приемливо, от инвеститорите. От 2010 г. насам на годишна база чуждестранните инвестиции в нововъзникващите пазари се движат в рамките на 1 трилион щатски долара. Става въпрос най-вече за Бразилия, Русия, Китай и Индия. В момента Бразилия и Индия изглеждат като силно проблемни дестинации за горещите пари.

Масовата паника на финансовите пазари в Турция обаче някак си дойде изведнъж. Българското правителство определено ще трябва да си актуализира стратегията по управление на държавния дълг. България ще търси от международните финансови пазари над един милиард долара и ако не се подбере подходящият момент за това, съм убеден, че цената ще изненада неприятно Министерството на финансите.

Истината обаче е, че на съседа гори покривът на къщата.

Това поне на мен ми звучи твърде тревожно, а родните политици са изпаднали в ситуация на странно боричкане. Турският бизнес ще потърси убежище на своите активи. По време на финансовата криза в Гърция точно Южна България се превърна в частично убежище на гръцки капитали. Знаем, че икономиките на Гърция и Турция са несравними.

Ставащото в южната ни съседка е една фантастична възможност за привличане на турски инвестиции в родната икономика. Чудно ми е, какво ли прави търговското ни аташе в Истанбул? А Агенцията за чуждестранни инвестиции? А икономическият ни министър? Май станаха много въпросите…

 
 
Коментарите са изключени за На съседа покривът на къщата гори