На море в България? Чист мазохизъм

Автор: Капка Тодорова*, уводни думи от редактора (Александър Николов), заглавието е на редакцията.

* Статията е публикувана във в. 24 часа тук, припомняме я по повод призива на премиера към българските туристи. През седмицата Бойко Борисов призова от парламентарната трибуна всички български граждани, депутатите и министрите да останат за почивката си в България.

Призивът на премиера съдържаше едно важно изречение:

Призовавам туристическия бранш да отговори към нашия апел с това, да даде обслужване, цени и качество, което да накара българите да не пътуват с 500 километра повече, а да останат тук.

В отговор председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска организация Благой Рагин каза само:

Стига с тази Гърция! Има проблеми, спор няма. Но какво да направим? Дайте всичко да изнесем навън. Дайте да ликвидираме Слънчев бряг! Имаме перфектни комплекси. Който иска тишината, може да отиде в Шкорпиловци.

Затова ще припомним на другаря Рагин от останалия в късния соц туристически бранш какви проблеми спешно трябва да решат те, преди да чакат държавата да им помогне за каквото и да било.

Шок и ужас на морето

Ако американците бяха малко по-добри в географията и познанията за света, нямаше да си кръщават военните операции със скучни имена като “Шок и ужас”, “Пустинна буря” или “Боен чук”. Много повече шок и ужас у запознатите биха предизвикали имена като “Градският плаж в Созопол”, “Крайбрежната във Варна” или “Тоалетни в BG къмпинг”.
Мисля, че всички знаете за какво говоря.

Да се ходи на почивка на море в България, е абсолютен мазохизъм. А за онези, които дават много пари, за да си въобразяват, че не са на “Черррно морре, мноого е добрре”, а в Кан, мога само да кажа – сменете дрогата.
Веднага ще ви изброя поне 10 причини защо почивката на черноморски плаж е като мисия в последния етап на “Сървайвър”.

Хотелите

Започвам веднага с признанието, че съм от София. Ама не съм от жълтите павета, аз съм си момиче от крайния квартал. Сещате се – панелни блокове, докъдето ти стига погледът, тук-таме дръвче, окичено с найлонови пликчета, а ако живееш над шестия етаж, виждаш дори връхче от Витоша зад четвъртия мол, построен пред блока ви за последните две години.

Та последния път, когато минавах през Слънчев бряг, не видях никаква разлика между прочутия сред всички тийнейджъри в Европа курорт и никому неизвестния извън София квартал “Младост 4”.

Същите огромни панелни блокове-хотели, балкони, които са толкова малки, че си простираш гащите едновременно и пред съседа отляво и пред съседа отдясно, прозорци, които се отварят, само ако комшията отсреща затвори неговите и музичка до дупка в 3 през нощта.

Е, в “Младост” чалгата умря, но в Слънчев бряг еволюира. Иначе и на морето, ако си в стая на 11-ия етаж, виждаш късче от морето някъде зад тринайсетия хотел, построен току-до плажа през последните две години.

Обслужването

Може да не съм от жълтите павета, ама съм надута и нагла точно толкова, колкото и съгражданките от баш центъра. Поне такава ни е славата извън София и не смятам да я развалям с неуместно свойско поведение, говорене на “ти” с келнерите и съгласие да вечерям на една маса за четирима с още осем души, пет от които са деца, само и само заведението да успее да вземе парите на максимален брой потенциално натровени клиенти.

Та след като си признах, че съм надута, ще задам ребром въпроса – забелязали ли сте, че извън София обслужването все още е някъде в късния соц?

Бавно, неориентирано, невъзпитано, непазарно – абе кофти. От бензиностанциите през “Макдоналдс” до ресторантите правенето на един сандвич или изпържването на едни картофи отнема толкова време, колкото на Джейми Оливър му трябва да напише поне две готварски книги. Явно тази мудност досажда и на самите обслужващи – те по правило са толкова отегчени и омерзени от нахалството ти да си поръчваш при тях, че не е никакъв проблем просто да не направят поръчката, нищо че си платил.
Е, има и работохолици: “След 10 минути си тръгвам, затва ви донесох още две бири, сигурно ще искате да си поръчате така или иначе”. Хм.

Храната

Няма значение какво поръчваш, винаги е панирано.

Дали е пиле по чирпански, карфиол по шведски, или морски дарове ала “Сан суси”, това, което ти се пльосва в чинията, е една огромна панировка с нещо вътре. Жал ми е за вегетарианците, едва ли са сигурни, че храната им наистина е кашер. Не знам как стои въпросът със сушито, сигурно и него го панират.

За да поръчаш суши в обикновен бар на крайбрежната във Варна обаче, трябва да си много смел. Или много отчаян. Прилича ми на елегантен начин да си отидеш от този свят заради твърде високите сметки за парно. Теглиш спестяванията, каниш семейството на суши бар, ядете, плащаш и… това беше.

Морето

Мръсно, мръсно, мръсно. Да се къпеш няколко метра под тръбите, от които в морето се излива отходната вода на хотелите, е отвратително. Обаче масово го правят. Предполагам, че здравната каса може да спести много от ваксини, ако всички българи минават през етапа “градския плаж” където и да е в България. Ако оцелееш във водата там, няма да те хване даже и чума.

Плажът

Мръсен, мръсен, мръсен. Фасове, бутилки, чашки, игли от спринцовки, презервативи, спукан дюшек от 2007 г., купчинка мърша от нещо умряло, а отгоре се търкалят улични котки и кучета. Има и прилични плажове – там цялата тази гнус е скрита добре под пясъка. Иначе накъдето се простира погледът – пълзяща екзема, която само чака да легнеш на пясъка и да те налази.

Алкохолът

Предвид точки 5 и 6 той е жизненонеобходим, за да оцелеят всичките чуждестранни курортисти, които не знаят в какво точно се къпят, иначе щяха да го правят със скафандри.

Цените

Всъщност като се сетя какви са цените, разбирам онези, които си въобразяват, че са в Кан. От собствен опит знам – вечерята на брега на курортно градче в Северна Гърция включва току-що уловена риба, току-що опечен хляб, салати с току-що набрани домати и краставици и струва точно толкова, колкото претоплена пица и неизстудена бира в ресторант в междублоковото пространство в един варненски квартал. Като казах домати и краставици, и се сетих, че румънците и унгарците наричат българите “краставичари”. Причината е в традиционното отглеждане на зеленчуци у нас. Обаче по-увехнали и безвкусни, а за сметка на това скъпи салати, отколкото по нашите курорти, другаде не съм яла.

Хората по плажа

Всъщност на част от тях може да се погледне и научно. Примерно какво по-нагледно сексуално образование за шестгодишния ти син от около стотина чисто голи и разкрачени жени на смесения плаж. Не искам да звуча като ултраортодоксален поп, ама па толкова хубави бански продават… Що не си ги купуват, не знам. Има и по-евтинки. Да не говорим, че тази панирана кухня се отразява пагубно на фигурата, така че еротиката и при жените, и при мъжете е сведена до минус 20.

Мацките вечер

Говоря за онези с токчетата в пясъка. Дето слизат от едни огромни джипове, паркирани в тревата, на плажа, на мястото за инвалиди или просто насред тротоара. Понякога се чудя защо един мъж, който може да си позволи джип, плаща толкова много за „приятелка“, вместо просто да иде при някоя от хилядите жрици на любовта. Много непазарно мислене имат някои мъже, ама техен проблем. Така или иначе големите курорти в България вечер се превръщат в някаква смесица между бардак и селски мегдан, а забавленията задължително са шумни, крещящо светещи, опасни и скъпи.

Пътищата

Пътуването от София до Варна или до Бургас винаги ме връща в спомените ми от пътуванията ми до Ирак. Макар че там пътищата бяха страхотни. Но рискът да не стигнеш от границата до Багдад май също е толкова голям, колкото и рискът да се добереш жив до морето. Така че американците да вземат предвид особеностите на българския курорт при следващите си военни операции и да разнообразят малко имената им.