Между глада и гурмето

Альона Нейкова

Световният ден на прехраната – 16 октомври, няма как да се нарече празник. Отбелязването му цели да напомни на хората за глобалния проблем на глада, застрашаващ планетата, който на места, уви, е и напълно реален. Въпреки многобройните твърдения на специалисти, че на Земята има достатъчно продукти, за да се изхрани цялото й население, не всички имат достъп до тях. Най-вече заради факта, че не се разпределят и не се съхраняват правилно.
Според Организацията по прехрана и земеделие към ООН (FAO) на боклука отива една трета от произведената на планетата ни храна – около 1,3 млрд. тона. Само в Европа и Северна Америка се изхвърлят 220 млн. тона продукти. А средностатистическият жител на индустриално развита държава за година праща на сметището 95-115 кг отпадъци от масата си.

Нали го знаете вица, разкриващ как клиент пита продавач в квартален магазин: „Имате ли сирене Рокфор?“ „Какво представлява?“ – недоумява собственикът на бакалията. „Това е вид мухлясало сирене“ – разкрива на свой ред ценителят на гурме специалитетите. „А, така кажи! – отдъхва си продавачът. – Сирене Рокфор нямам, но имам салам Рокфор, хляб Рокфор, картофи Рокфор…“

Именно такива продукти отиват на боклука заради, общо взето, недобра организация. Лошото е, че близо 44% от „хранителния боклук“ са плодове и зеленчуци. Според експерти това се дължи на лъжовните представи за това как точно трябва да изглежда храната. Установено е, че в един японски ресторант например се изхвърлят до 50 кг суши на ден – не било „безупречно“. А във Франция на сметището се въргалят тонове испански „прекалено узрели“ портокали.

Проблемите с глада и унищожаването на годни за ядене продукти не са от вчера. И никой не очаква те да се решат за един ден. Но пък може поне да опитаме да спасим от боклука храната, която самите ние купуваме. Не е трудно – просто трябва да спрем да се презапасяваме.