shareit

КТБ – началото на края

| от |

Благовеста Кенарова*, (https://blogovesta.wordpress.com)

*Авторът изразява лично мнение, което не ангажира неговия работодател.

Казусът КТБ започна да става досаден за публиката, която все още не е засегната пряко от кризата. Ако продължи да се развива със същите темпове без никакви конкретни резултати, съществува реална възможност да се приеме за даденост и обществото да остане наблюдател на изключително опасен процес.

От създалата се ситуация категорично могат да се направят четири много важни извода:

  1. Банковият регулатор БНБ не е на висотата, на която трябва да бъде, а останалите институции не могат да реагират адекватно на проблемите, възникнали в резултат на това.
  2. Експертите, едни и същи от години и обременени с минали професионални изяви със съмнителен принос, не успяват да бъдат убедителни в обективността на експертизите си.
  3. Финансовата потребителска култура на българите не е достатъчна за изискванията на съвременните реалности.
  4. Медиите, с малки изключения, не притежават смелостта и/или квалификацията да отразяват обективно случващите се финансови процеси и да бъдат техен обществен регулатор.

Съмненията за лоши банкови практики в някои банки и облагодетелстване на определени политически, икономически и медийни кръгове чрез тях си остана публична тайна. Официалната информация по темата е повече от оскъдна. Прокуратурата вместо да запълни този пропуск, допринася съществено за още по-голямото объркване, като по казуса КТБ вместо да обвинява, се постави в „обувките на другия“ и направи опит за прилагане на странни техники като „надскачане на закона“.

Неадекватното поведение на официално отговорните институции по казуса КТБ наруши спокойствието на някои от „скъпите“ клиенти и/или свързани лица, които завзеха медийното пространство с „експертизи“ и лобистко-менторски твърдения, че оздравяването на КТБ е за предпочитане пред фалита ѝ, поради по-малките разходи за сметка на данъкоплатеца. И тук възникват въпросите:

  1. Колко точно ще струва „оздравяването“ на банката и каква част от цената ще се покрие с публични средства?
  2. Колко точно ще струва фалитът на банката и каква част от цената ще се покрие с публични средства?
  3. На каква база е направен изводът в разпространяваните експертизи, че „оздравяването“ на КТБ е по-евтино за данъкоплатеца, при положение, че липсват официално публикувани отговори на първите два въпроса?
  4. Как точно е направено предложението за актуализация на бюджета от служебното правителство на Близнашки отнасящо се за КТБ, като няма официално решение кой от двата варианта ще се избере –“оздравяване“ или фалит?
  5. Защо БСП и ДПС, които са гласували в 42-рото Народно събрание „ЗА“ Бюджет 2014, предложен от правителството на Орешарски, не отговорят на твърдението на президента Плевнелиев, че бюджет 2014 е сбъркан нарочно?
  6. Кой се опитва да ни внуши, че ситуацията около КТБ продължава да е неясна и какво още трябва да се случи, за да бъдат публикувани най-накрая официалните одиторски доклади? Фактът, че не може да се представи ясна оценка за капиталвата адекватност на банката, как трябва да се тълкува?
  7. Извършват ли се някакви неразрешени транзакции/сделки в банковата група КТБ през периода на особен надзор, започнал на 20-ти юни (21-ви юни за „Виктория“)до днешна дата и кой гарантира, че не се нарушава закона?
  8. Трябва ли да чакаме за приключи започналата наказателна процедура срещу България във връзка с незабавното изплащане на гарантираните депозити, за да бъде обявена КТБ във фалит? Европейската комисия (ЕК),за разлика от българската публика, вече започна да губи търпение. Въпреки официалната комуникация от българска страна, ЕК следва прагматизма на правилата и върховенството на европейското законодателство за защита и незабавно изплащане на гарантираните депозити.

Всички опити за спасяване на банкова група КТБ се оказаха бутафорни и свързани с отлагане във времето на единствено възможния изход – фалит. Дори и да бъде „оздравена“, най-вероятният сценарий е КТБ да изпадне в още по-тежка ликвидна криза веднага след отварянето й. Фалитът на КТБ ще подейства оздравително на българската финансова система и ще помогне на институциите да започнат да възстановяват изгубеното доверие. В добавка, няма да е необходимо политическо решение за заем от държавния бюджет, за да се компенсират липсите в КТБ.

Едва ли някой има съмнения, че проблемите в КТБ са започнали в резултат на прокурорска намеса, както се опитва да ни внуши един лабораторен специалист. А как да разбираме твърдението на Пресцентъра на БНБ, че през 2000 г. акционерният капитал на КТБ, почти 100% собственост на държавната Булбанк е бил прехвърлен на 11 офшорни дружества без яснота за крайните им собственици? В цивилизования свят, към който твърдим, че принадлежим, едва ли подобни твърдения щяха да се разменят в публичното пространство несанкционирани.

Нека институциите не подценяват поставените въпроси. Това е само началото. Защото операция „Чисти ръце“, която беше заявена по време на протестите срещу правителството на Орешарски, тепърва предстои, макар, че в Лихтенщайн и Швейцария вече е образувано разседване за пране на пари срещу банкера Цветан Василев.

Ние, гражданите, които плащаме данъци на държавата и искаме по-добро бъдеще за нашите деца, искаме да знаем колко точно са ни скъпи клиентите на КТБ и кой е виновен за това. Няма никакви съмнения, че всяка актуализация на бюджет 2014, свързана с компенсация на липсите в КТБ ще възстанови гражданските протести.

#НямаДаПлатим

 
 
Коментарите са изключени за КТБ – началото на края