Как Черно море успява да съхрани древните потънали кораби
Скоро нашумя откритието на невероятна находка край Варна – изцяло запазен потънал античен кораб на 2400 години, разгласена от „Гардиън”. Тя всъщност далеч не е единствена за Черноморието. До момента в западната му част, край нашите брегове, са открити над 60 изключително добре запазени потънали кораби от елинския, през римския, византийския чак до османския период. За разлика от потъналите кораби от ветроходната епоха из другите морета и океани, от които се запазват незначителни останки, тези тук изглеждат сякаш са потънали вчера, или сякаш ги разглеждаш в музея . Стоят си мачтите, руловете, пейките за гребците, товара, дори такелажните въжета са запазени. Въобще гледки каквито доскоро никой съвременник не беше виждал на живо освен по стенописите, релефите и мозайките от онези времена.
Причината за това е наличието на така наречената Мъртва зона в Черно море, която започва от 150 м под повърхността надолу към дъното. Тя е заета от пласт съставен от сероводород, в който се наблюдава пълна липса на кислород. Съответно всички микроорганизми хранещи се с органични материали, каквото е дървото например, не виреят в тези условия и съответно няма какво да разяжда потъналите древни кораби.
Как се е появила тази мъртва зона?
Допреди 8000 години Черно море представлява вътрешно континентално сладководно езеро лежащо в равнина около 100 м по-ниска от нивото на тогавашния световен океан. С края на последния ледников период нивото на океаните започва постепенно да се повишава и в един момент достига до ръба на съвременния Босфор, откъдето към падината, в която е разположено сладководното езеро започват да се изливат милиони кубични метри морска вода образувайки природният феномен „морепад”. Така нивото на езерото започва много бързо да се покачва и да наводнява крайбрежните райони. По това време те вече са били населени с хора и е възможно именно оттам да се е зародил мита за библейския потоп.
В резултат на морепада сладководното езеро се напълва с морска вода и местната ендемична сладководна флора и фауна не успява да издържи на средиземноморската сол, поради което се започва масово измиране. Телата на всичките внезапно измрели обитатели на басейна се натрупват на дъното му, изгниват, разлагат се и продукт от тяхното гниене е сероводорода. В който пласт там могат да живеят само анаеробни бактерии и който с времето и натрупванията повишава своето ниво към повърхността и намалява кислородния пласт над него където е концентриран почти целия живот в пояса от 0 до 150 м под морското ниво.
Сероводород се намира в меките отлагания на дъното в почти всички морета. Но Черно море е единственото където такава гигантска водна маса е наситена със сероводород. На планетата няма друго подобно море с толкова рязко отличаващи се водни слоеве. Причината за това е, че при сравнително неголямата площ, басейнът има относително голяма дълбочина (1 270 м средно). В това отношение той е като кладенец, в който циркулацията на водната маса е много слаба. Освен това, подводните брегови склонове са стръмни, в резултат на което водообменът между дълбочинните и повърхностните води е затруднен и кислородът не постъпва в дълбочината на морето. Сероводородът присъства в слоевете със слаб хоризонтален и вертикален водообмен, където кислородът е изчерпан. Като главен фактор за наличието на такива огромни количества серодоводород в Черно море се сочи циркулацията на водната маса в него – приливите и отливите са незначителни (могат да бъдат забелязани само с апаратура), а теченията са съвсем слаби.
Така че хоризонтът за откриване на още запазени потънали кораби, съкровища, градове и цивилизации в шелфа около нашите брегове е отворен. Разбира се, на такава дълбочина и в такава връждебна среда водолази не могат да се спуснат, но могат да бъдат използвани съвременни технологии със спускащи се камери и роботи. А сътрудничество между български изследователи и „Морски археологически проект Черно море“ (Black Sea MAP ) вече интензивно се осъществява и разкритията тепърва предстои да излязат от дълбините наяве.
