И хамстерите заживели щастливо…

Продължаваме нашите моряшки истории преразказани от Николай Крижитски

Живяло си едно моряче, ергенче. Приятелите му подарили за рождения ден две хамстерчета, да не му е скучно. Гледал ги той, грижил се, радвал им се. Обаче, скоро дошло време да отпътува за нов рейс. Позамислил се старият морски вълк как докато се върне да устрои бъдещия живот на сухоземните гризачи. Носил ги при приятели, уговарял ги – отказвали му. Пробвал при всякакви пенсионирани колеги – отказ. Отишъл при тези, които още си чакат реда за пътуване. Но, и на тях не им се занимавало. Всички, като че са се наговорили и не ги искали тия пухкави мишленца.

А той – душко-добродушко, дълго мислил, мислил, и накрая решил да ги остави в къщи. Еми, като не ги иска никой, какво да се направи, няма да ги хвърли в кофата я! Тук ще ги остави. Речено – сторено. Натъкмил им огромно гнездо от вестници и стари списания. Натрупал талаш, накупил всякакви сухи хранички за гризачи. Измайсторил на двете животинки разни хитроумни хранилки и поилки с тежести, пружини,противовеси и кантарчета. На тръгване оставил крана в банята да капе свързан с изобретенията. Горе-долу изчислил и курдисал – на два часа да се събира лъжица вода. Добавил и сковани мостчета от дъсчици за да им е удобно на хамстерчетата да се доберат до водопоя. Изобщо, измислил всичко до последната подробност. Пей сърце!

Но, все пак – не всичко е премислил…:) 🙂 🙂

Връща се морячето след около 6 месеца от плавателния курс. Отключва входната врата и….
ВСИЧКО хартиено и дървено в апартамента – прах и трици! А насреща му в краката, като в анимационен филм се стичат, около две – три хиляди хамстерчета. Различни на размер, шаренки, черно- бели, цветове да искаш!…..Леле майко!