Еволюцията на абитуриента

Ина Михайлова

Отново е май. Месецът на пищните ревюта по улиците, съпроводени от клаксони, висящи и стърчащи от шибидаците на колите млади хора, балони, музика, тълпи роднини и приятели…Е, балове!

Традиционното забавление за абитуриенти, родители, приятели, непознати и най-вече за съседи. Повод за няколкомесечни трескави обиколки по моловете, безумни покупки, рев и клюки… Направо мини сватби, макар че някои са повече от мини. Като добавим и почерпките, всичко се превръща в приключение.

Рокли, ризи, костюми, обувки, чанти, лъскави автомобили (мотори, пожарни, коне, файтони, автобуси, каруци и пр. екзотики) с прилежащите към тях шивачки, гримьори, фризьори, шофьори, музиканти, сервитьори и пр., преобразяват довчерашните ученици в… Сложно е да се каже. За един ден и една нощ нашите деца бързо порастват, за да заприличат (една част от тях) на престарели дами, пищни мамчета или поп-фолк звезди. Цялата модна индустрия сякаш се надпреварва да реализира върху и за сметка на младите хора собствените си кошмари. Защо ли?

Лудницата завършва за една вечер, най-много две. За радост или ужас на публиката, станала свидетел на панаира на суетата и хоровото броене до прегракване от 1 до 12 на абитуриентите. Казано на по-прост български език – зрелостниците. Така се и предполага, че младите хора стъпват на пътеката на зрелостта. И би следвало да го направят още в деня, в който казват официално „довиждане“ на училищната скамейка. Сякаш обаче с всяка изминала година в последните 25 абитуриентите се надпреварват кой повече ще изтрещи. Лудо състезание по парвенющина, простотия и перверзен лукс. Обикновено за сметка на злощастните родители, които с цената на опънати до скъсване нерви, кредити и солидна доза примирение търсят изход от създалата се ситуация. За да потвърдят наложилия се в последните години принцип „богати абитуриенти – бедни студенти“.

Разорението на родителското тяло се оформя, освен от пищните тоалети, и от скъпите подаръци. Айфони, мотори, коли, бижута, апартаменти, екскурзии зад граница успешно конкурират силикона и пластичните операции.

Бурна вечер в избрано заведение срещу солиден куверт, алкохолна интоксикация, обичайни фишове от КАТ и тридневен релакс – така обичайно абитуриентите прескачат в света на големите.

Баловете от 60-те и 70-те години са доста скромни на фона на днешните експлозии, а пазаруването от ЦУМ преди 40-50 години – приключение за живеещите в провинцията. Противно на днешните макиажи, младите момичета тогава блестят с неповторимата естествена красота на младостта. Майка ми например отишла на бала с рокля, ушита по поръчка, обувки от ЦУМ и каруцата на дядо си. Била най-красивата в селото. А той подковал лично двата коня и ги украсил с пискюли. Имало много цветя и специален букет за класната…

Усмихвах се, когато слушах тези разкази. Моят бал беше през 1989 г. Готови рокли почти нямаше, шиеха се по поръчка. Асеновград още не беше станал „Мека“ на абитуриентите и булките. Обувките купихме от София, чантичката – от Шумен, роклята – от Правец. Случайно. Самият бал, чакан с нетърпение, се оказа паметен. Всички бяхме красиви и истински, с различни на цвят рокли. Бяхме свалили униформите, които още на другия ден усетихме, че ни липсват. Не като дрехи… В последния учебен ден надписахме за спомен ризите си, а през нощта извършихме най-голямото прегрешение, което всяка година правеха абитуриентите в малкия ни град. Облякохме голата жена от шадравана в центъра с ученическа униформа. Момчетата извършиха традиционния ритуал „пеперуда“ с ученическите си сака. Това означава да хванеш двете поли на сакото и с решително рязко движение да разпориш дрехата по целия гръб…

На 24 май (друга дата за бала беше немислима!) цяла нощ танцувахме и се забавлявахме. Повечето нямаха гаджета, но кавалерите бяха по двама за едно момиче. Никой не се напи, въпреки че алкохол имаше в промишлени количества. На сутринта по традиция посрещнахме изгрева на градския басейн. После с обувки в ръка тръгнахме да се прибираме. Край нас спря автобус, миньорите отиваха на работа първа смяна. Вратата се отвори и ни поканиха да се качим – съжалиха ни, че едва вървим… Сместиха се на седалките, постлаха вестници върху тях, за да не изцапаме балните рокли, и ни извозиха до домовете. Гледаха ни с умиление и се радваха.

Дните около бала бяха съпроводени от серенади под прозорците на любимите ни учители. Всички се подготвяха старателно – беше събитие за града. Чакаха ни и си говореха с нас за първи път като с големи хора. Чувствахме се особено.

След нас баловете започнаха да изглеждат различно… Мутрите и чалгата преобразиха света ни. Дрехите, косите, поведението на младите хора претърпяха… еволюция. Копи пейст, копи пейст и кич, кич, кич… Поп-фолк саундтракът се настани навсякъде. Силната музика от автомобилите с висящи абитуриенти се допълваше от чалгарски състави и цигански маанета. И „вафлички“ в косите, и рокли без плат или такива само с финтифлюшки, пера и златничко, и тонове грим. И ний – безброй жертви на цялата безвкусица.

Е, не всички млади хора бяха и са покосени от суетата и показността. Зависи от училището, града, родителите, възпитанието, обществото… Мнозина избират да инвестират заделените средства за балове в екскурзии, летни почивки, езикови школи. Все повече стават поддръжниците на благотворителните каузи в подкрепа на болни и бедни деца. Кампаниите на бала с тениска привличат все повече млади хора.

Наслаждаваме се тези дни отново на цялото умопомрачение… И на усещането, че сме пропуснали нещо важно – да подготвим себе си и новите пораснали за Живота…

Ама какво заприличахме на БСП – „бесни страшни пенсии“…
Сега ви е времето, абитуриенти! Веселете се, купонясвайте, забавлявайте се като за последно. И после ще има забавления, но сега моментът е идеален. Какво – да оставите тези преди вас или след вас да ви засенчат?

На добър час!