Ердоган вкара Турция в „Параграф 22“

Ихсан Йълмаз, Заман

Каквото и да говорят от Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ за Ислямска държава в Ирак и Леванта /ИДИЛ/, Кобани и Партията Демократичен съюз /ПДС/, те са принуждавани да правят или казват обратното на това, което твърдят. Президентът Реджеп Тайип Ердоган многократно заяви, че ПКК, ИДИЛ и ПДС са едно и също и че всички те са терористи. И няколко пъти повтори, че Турция никога няма да помага на терористичната ПДС.

Както обикновено от САЩ му позвъниха и той драматично промени позицията си към ПДС. Преди подходът на неговото правителство към ИДИЛ беше оценяван като мек и бяха принудени да обявят ИДИЛ за терористична организация. На вътрешния фронт Ердоган беше принуден от ПКК да седне край масата за преговори и да се съгласи с условията на Йоджалан, въпреки че хвалебствено твърдеше точно обратното.

Поради тези безпринципни завои на 180 градуса и зигзагообразно движение карикатура във в. „Ню Йорк таймс“ го изобрази като дервиш, който балансира между САЩ и ИДИЛ. Не бих се учудил ако скоро го изобразят и като мятаща гюбеци танцьорка, за да отправят иронична критика към неговите умения за бързо маневриране.

Както многократно съм повтарял, Ердоган влезе в задънена улица и трябва да изпълнява исканията от страна на САЩ. Това може да е за добро или за лошо, не знаем. Това, което знаем е, че той не се консултира с никой по тези въпроси и че може би еднолично ръководи една голяма държава през бурните води, без да има парламентарен или обществен дебат за каквото и да било.

Това е ситуация тип „Параграф-22“, задънена улица, и колкото по-тираничен става той, толкова повече затъва в безкрайни проблеми, особено на международната арена. В момента той има само един вариант: да отстъпи пред американския натиск в сферата на турските международни въпроси и грижи. Това е нещо, което много други близкоизточни автократи правят редовно и Ердоган просто само се превръща в един от тях.

Ердоган не може повече да слуша ЕС, защото организацията все още очаква от Турция да бъде демократична страна. В момента това е анатема за властта на Ердоган, която е уплашена от промени в правораздаването. В момента Ердоган има почти пълен контрол върху правосъдната система. Съдиите в съдилищата, работещи по разследването на корупция от 17 и 25 декември 2013 г., бяха назначени от Ердоган и са лоялни към него. Освен това прокурорите не желаят да използват конкретни правни доказателства в съда и вместо това просто затварят делата, тъй като се страхуват, че дори манипулиран процес с оправдателен край може да нарани Ердоган, тъй като народът все пак ще има възможността да чуе доказателствата. За да сложи бърз край на тази дълга история Ердоган трябва да окаже натиск върху правосъдната система да прикрие неговата предполагаема корупция. Той трябва да цензурира неговите медии – те представляват 70-80% от медиите в Турция, така че подкрепилите го 50% от избирателите даже да не чуят за тези корупционни въпроси или пък дори и да чуят, то ще бъде от останалите 30% медии, които са маргинализирани, охулени и демонизирани.

За да направи всичко това Ердоган трябва да се придържа към своя авторатиразъм. Поне 50% от хората сега мразят неговото управление. Няколко медийни босове, които се поддават на автоцензура след сериозен натиск върху тях, не го харесват. И ако страната отново стане демократична, Ердоган няма да може да спечели изборите без да ги обработи, което е много вероятно, но не е много лесно за вършене. Всичко това означава, че Ердоган трябва да стои встрани от ЕС. Поради икономически основания той, естествено, не може да разруши турските отношения с ЕС, но ще продължи да играе своите игри. Поради което махалото на Турция в момента е по-близо до Пентагона за сметка на Брюксел.

След като беше приклещен в ъгъла от САЩ заради нечестните си дела – като корупция, Реза Сарафи, Ясин ал-Кади и предполагаема помощ за ИДИЛ и дори за Боко Харам – той трябва да сътрудничи на САЩ. Тъжното нещо е, че за разлика с положението преди 12 г. Турция не е в състояние да преговаря за условията на такива споразумения. Следователно Турция ще трябва да престане да прави неща, които сериозно биха накърнили интересите й, биха я дестабилизирали и дори биха превърнали страната в нещо от рода на Афганистан, Пакистан или Ливан. Ако Турция беше демократична държава, всички тези тежки проблеми вероятно биха могли да бъдат разрешени лесно. Но вече е твърде късно. /БГНЕС