Джоан Роулинг: Не е ли време да оставим приютите в приказките?

Джоан Роулинг, писател, автор на поредицата книги за Хари Потър, за Гардиън

Беше черно-бяла снимка във вестника. На нея имаше малко момче, заключено зад преградата на леглото си в сиропиталище. В ръцете си стискаше телените решетки, а по лицето му се четеше агония. Нямаше да има „Лумос“ – благотворителна организация за деца в сиропиталища, ако не бях видяла тази снимка. Усетих срамен импулс да прелистя страницата, да я скрия, да не я гледам.

Можех да се опитам да оправдая този импулс с това, че в онзи момент бях бременна и се чувствах уязвима. Тъжната истина е, че инстинктивната ми реакция към тази снимка е метафора на отношението, позволило неоправданото затваряне в сиропиталища на 8 милиона деца по света. Засрамена от този рефлексен отказ да я видя, обърнах страницата и прочетох статията. Говореше се за кошмарните институции, където деца на около 6-годишна възраст бяха поставяни в клетки през по-голямата част на деня и нощта. Откъснах статията и на следващия ден започнах да пиша писма до всички, които мислих, че имат влияние в тази област. Това доведе до бързото създаване на организацията „Лумос“, чието име всъщност е думичката в „Хари Потър“, с която магьосниците „извикват“ светлината в тъмното. Част от нашата работа в „Лумос“ е да даваме светлина в живота на тези милиони деца, разделени от семействата си заради причини като бедност, дискриминация или увреждания. Шокиращата истина е, че по-голямата част от тези деца имат родители, които не могат да се грижат за тях. Те не са сираци. Повечето са настанени в приюти от семейства, които са твърде бедни, за да ги осигурят или заради липса на местни образователни и лечебни заведения, особено за деца със специални нужди. Малцинство са тези, които нямат родители или седенето вкъщи не е в техен интерес. Те често са настанявани в сиропиталища, защото няма друга алтернатива. За тези деца животът прилича на най-мрачните приказки на братя Грим.

Жоржет Мълхеър, главен изпълнителен директор на „Лумос“, разказва как една Коледа занесла бонбони на 270 деца от приюти. Това, което открила там, било кошмар. „Навън беше минус 25 градуса, нямаше отопление, децата лежаха и трепереха в леглата си, облечени с всички дрехи, които имаха и увити в овехтели одеяла“, разказва тя.

„Отново и отново, когато чета статистиката за 8 милиона деца, разделени от семействата си по света, съм втрещена и невярваща. „Как е възможно това да се случва, без целият свят да знае?“, питат те. Отговорът всъщност е доста прост: „Какво по-лесно от това да запушиш устата на дете? Особено дете с умствени и физически увреждания, което е изоставено от семейството си, убедено, че това е най-доброто. Сега има изобилие от научни доказателства, че институциите са причинили неизмерими и понякога непоправими вреди на тези деца. Децата в приюти е много малко вероятно да получат образование или да бъдат физически и психически здрави. Недохранването е често срещано. Тези деца е много по-вероятно да станат жертва на насилие или трафик. Ефектът върху бебета е практически хроничен, много от тях не се развиват или умират.

Въздействието от липсата на любов и внимание е дълбоко. Това може да доведе до спиране на растежа, забавяне в развитието и психологическа травма. Виждала съм бебета, които са се научили да не плачат, защото знаят, че никой няма да дойде. Срещала съм деца, които отчаяно се нуждаят от обич и търсят скута дори на непознат. Откъснати от обществото, институционализираните деца се връщат в света със своите шансове за щастлив и здравословен живот, често не могат да си намерят работа и живеят живот в бедност и зависимост. Решаващ е моментът, че тези ужасни последици се случват на деца от всички видове институции, включително и тези, които са добре обезпечени. Решението не е в изрисувани стени, по-удобните легла и плюшените мечета. Решението не са институциите.

Добрата новина е, че това е един напълно решим проблем. След успеха на „Лумос“ в няколко страни, организацията счита, че институционализирането на децата може да бъде ликвидирано в световен мащаб до 2050 г., тоест още по време на нашия живот. Когато има инвестиции и приобщаващо образование и здравеопазване, когато уязвимите семейства получават помощ за бедност, липса на заетост, социални и медицински проблеми. Когато се насърчават осиновяването и приемните семейства, които са алтернатива за децата, които не могат да бъдат с родителите си. Когато културата на институционализиране се заменя с такава, която дава приоритет на помощта едно семейство да остане заедно. Тогава децата могат да преуспяват в рамките на своите семейства и общности. Международните донори играят жизненоважна роля в това отношение.

Прекратяването на практиката на водене на децата в институции е не само морално задължение, но има и икономически смисъл. По-рентабилно е да се подкрепя едно семейство, а не едно дете в институция. Това намалява дългосрочните разходи, тъй като децата, израснали в семейства е много по-вероятно да бъдат самостоятелни в бъдеще.

Ние знаем, че нашият модел работи. Откакто „Лумос“ започна да работи в Молдова през 2007 г. децата в институциите са намалели със 70%, въпреки хроничната политическа нестабилност. В Чехия броят на децата, изпращани в институции е намалял с 16% през изминалата година. През 2020 г. в Чехия може да няма нито едно дете в приют. Откакто „Лумос“ започна да работи в България, децата в сиропиталища са с 54% по-малко. Приемането на нови деца в приютите е намаляло с 34%, а броят на приемните семейства се е увеличил с 440%, от 357 до над 1600, осигурявайки необходимата семейна среда на децата, които в противен случай биха били в институции.

Ангажиментите, поети от ЕС, САЩ и Световния алианс за деца – обединяването на държавни и частни донори, както и неправителствени организации като „Лумос“, са създали важен прецедент за други желаещи да помогнат. Много милиони хора по целия свят искат да видят края на вредната и ненужна практика на институционализирането. Всеки има своята роля в това, което е точно идеята на социалната кампания #letstalklumos, започнала миналия месец. Поддържането на този въпрос жив и разпространяването на информация е много важна част от промяната на бъдещето на тези деца.

Аз наскоро се ангажирах да бъда президент на „Лумос за живот“. Това е моята мечта, че до края на живота ми самата идея да откъснеш дете от семейството му и да го заключиш някъде ще изглежда като нещо от жесток, измислен свят. /БГНЕС