Благодарим за почерпателния отговор, г-н Бареков!

Публикуваме с нейно разрешение и без редакторска намеса страхотния репортаж на Галя Горанова, публикуван във вестник Сега.

Прочитам заглавие в нета как „Бареков превзема и Криводол“ и журналистическото ми любопитство ме отвежда в този затънтен край на Северозапада, където очаквам да се разиграе чутовната Ботева сцена. Вече месеци наред как бившият журналист обикаля страната под девиза „България без цензура“ и ръси едрогабаритни политически обещания за светлото бъдеще, подпомаган художествено от ансамбъла на Нешка Робева.

В уречения час на „превземането“ в залата на криводолското читалище са се събрали стотина души в очакване на Бареков. Младите са предимно роми, а старите – заклети „червени бабички“. Повечето признават, че са дошли за момичетата на Нешка. Културните събития не изобилстват в малкото градче, а концертът е безплатен. „Ние тука сме си червена крепост и гласуваме за бесепето“, отговаря ми възрастна жена на въпроса дали ще пусне бюлетина за Бареков на следващите избори.

Новият политически месия обаче закъснява непростимо с половин час. „Какво да направя, като в Хайредин не ме пускат да си тръгна?!“, извинява се Бареков, докато качва стълбите на читалището, придружаван от четирима гавази. Посреща го лично кметът на Криводол Петър Данчев, избран, както сам обяснява гордо, с подкрепата на социалдемократите на Ростислав Павлов, който бил племенник на Илия Павлов.

Част от антуража на Бареков е и бившата депутатка от „Атака“ Калина Крумова, която оглавява женската секция на бъдещия политически проект, наречена „Евромайки“. До тях на масата, застлана с червено сукно върху сцената, сядат младеж, представен като „моите юристи“, и кметът. Бареков прави патетично встъпление как му е хубаво да си говори с хората, нищо че 90% от приказките били за проблеми, как е обнадежден от гражданската енергия за промяна, как за първи път тази промяна може да стане отдолу – без цар, без месия, но не и без помощта, както се разбира, на самия Бареков. Затова призовава хората да си кажат „кривиците“, уподобявайки без свян Левски.

С груби щрихи обобщава, че преходът и членството ни в ЕС са един грандиозен провал и на „това нещо трябва да му се сложи край“. Социалното умиление прераства в решителна декламация: „Голямо „не“ на безработицата, „не“ на бедността и мизерията, „не“ на безработицата за младите и ниските пенсии на пенсионерите, „не“ на програмите за временна заетост…“ За всекиго по нещо. Накрая поднася и решението: „Държавата трябва да създаде отново големите преработвателни и изкупвателни предприятия в областта на земеделското стопанство, животновъдството и зеленчукопроизводството! Не може съкровищницата на България, която изнасяше зеленчуци за целия Съветски съюз и за Европа (?), днес да е в това състояние!“ Направо не е за вярване, че някогашният бард на СДС и масовата приватизация към днешна дата пропагандира връщането на държавата в икономиката с безапелационния език на председател на ТКЗС! По-нататък идеята се доизбистря – предприятията нямало да са 100% държавни, а само наполовина, останалите 50% ще са запазени за частния бизнес. „Всеки сериозен бизнесмен от Русия, от България, от Европа би участвал в такива фирми. Аз също, ако се занимавам с бизнес и държавата ми предложи да бъде мой съдружник, няма да откажа и всяка банка ще ми отпусне кредит, когато зад гърба ми е държавата“, доразвива концепцията си бъдещият политик.

„Право е момчето“, дочуват се коментари от залата.

„С два декара земя и 4 щайги на ден не могат да се атакуват големите пазари! С 4 щайги отиваш на кооперативния пазар, но с 4 вагона – в Русия! Ще върнем държавата там, където тя беше, без държавата няма да се оправят нещата! Ако държавата не се върне, в скоро време ще влязат турските фирми и ще изкупят цялата територия. Казвам ви го като патриот и европеец“, продължава Бареков, смесвайки в едно левичарски послания с националистически заемки от „Атака“. Следва безвкусен популистки коктейл, в който всички политици са обявени за крадци, които рано или късно ще си платят, но поименно са изброени само Бойко Борисов и Христо Бисеров с техните офшорки, докато името на Пеевски подозрително липсва от позорния списък. Плюс възвания за справедливост, солидарност, ревизия на прехода и възмездие. „Трябва да се вземе сега от по-богатите и да се инвестира в социални програми за по-бедните“, вика Бареков, нищо че преди малко е отрекъл програмите за заетост.

„Моето предложение е, ако ние вземем властта, а това ще стане по-бързо от очакваното, аз, като бъдещ министър-председател, и хората около мене (бурни аплодисменти!) съм готов да бъда проверен до девето коляно – какво имам, откъде го имам, защо го имам, и детето ми, и жена ми“, кълне се пред криводолчани Бареков. Веднъж свършил тая работа, първото, с което щял да се захване, е да разпродаде всички държавни резиденции. „Няма място властта в тези скъпи и луксозно имоти, защото те са прокълнати и разделят властта от хората чисто физически. По-добре се живее без резиденции, повярвайте ми“, реди бъдещият премиер. Досещаме се и за кандидат-купувача. Втората му работа ще е да отнеме субсидиите на партиите и с парите да купи по един таблет на всички ученици от 1-ви до 12-и клас, безплатно! В залата се разнасят възторжени възгласи. Пътьом подмята, че за партията си Меглена Кунева получава 2 млн. лв. от „вашите“ пари, докато той, Бареков, си плащал бензина от джоба, за да върши апостолското си дело.

Барековата „управленска програма“ е накъсана с въпроси от залата. „Гражданското общество“ на Криводол се интересува предимно от частните си мери и узаконяване на строежи. Към кмета политат критики, а Бареков го разпъва с въпроси като първолак на черната дъска. Онзи се оправдава, сипе щедро обещания на хора, които две години е отказвал да чуе. На всеки „ищец“ Бареков праща „моите юристи“. Очилатият младеж, изпълняващ тази роля, прекосява тежко сцената и отива да „съдейства“. В суматохата една клета женица успява да изтръгне от кмета обещание за заплата от 45 лв. месечно, задето поддържа пенсионерския клуб. Бареков веднага се вклинява по темата: „Ангажирам се да изградя във всяко населено място и всеки квартал пенсионерски клуб, който да бъде поддържан от държавата – с интернет, с вестници и да бъде предоставен на пенсионерите за свободно ползване, а не само веднъж седмично“, наддава като на циганска сватба журналистът. Дарове има и за младите – за всяко второ дете по 350 лв. месечно!

На сцената се втурва най-активният измежду местните граждани – добре облечен циганин на име „бате Радко“, когото Бареков обявява за „достоен гражданин на републиката“ и пример за образование. Батето приканва журналиста да си сложи ръка на сърцето и да му отговори на следния въпрос: „Г-н Бареков, ти като бъдещ премиер на Република България, нагазваш в един бостан с обрани врежове. Как шъ помогнеш ти на този народ? Как шъ създадеш работни места? Откъде шъ дойдат парите? Аз да ви кажа как! Докато не се заеме държавата да направи държавни предприятия, за да работат хората там. Ние не искаме милостиня от никого, не искаме от спусти Боже, не искам да ида да рАбота 4 часа за 100 лева. Искам да рАбота 8 часа, за да ми върви и осигуровка, и сичко, а не да ида при лекарете и они да ма глеат така, на чомпе“.

Бареков слага ритуално ръка на сърцето и му отговаря, че в държавата има доста пари, нищо че бостанът изглежда обран, само че се крадат. И дава за пример еврофондовете, 70% от които отивали за София и само 30 на сто – в провинцията. Затова той, почти сигурният бъдещ премиер, ще направи така, че 80-90% от парите за обществени поръчки да остават в съответната община и подизпълнителите да са само местни фирми.

Бате Радко е видимо доволен. „Благодарим ви много за почерпателния отговор, г-н Бареков“, виква силно на микрофона. „Да се надявам, че Бог ша мъ държи жив и да вида дали така ще го направите“…