Балканджи Йово и евромониторинга
Европейската комисия отхвърли исканията на част от българските евродепутати и представители на различни институции за скорошно отпадане на Механизма за сътрудничество и проверка. Въпреки обединението на европейско ниво на ГЕРБ, БСП и ДПС, от ЕК считат, че няма достатъчен напредък в нито една от областите на наблюдение.
Ако смятате, че това е водещата тема у нас обаче, дълбоко грешите. Евромониторингът може и да не отпада, но по-важното е, че успяхме да спасим Балканджи Йово.
Докато в Брюксел Емил Радев обявяваше доклада за дискриминационен спрямо България, а Филиз Хюсменова – за неефективен, защото постоянно давал нови препоръки, в София Кунева обясняваше, че „История Славянобългарская“ ще се учи цели четири години, a Балканджи Йово по цели три предмета. Докато Илияна Йотова твърдеше, че въпреки политическите си различия, имат обща позиция по въпроса и тя е, че докладите са излишни, защото повтарят едно и също, в София Николина Ангелкова и Найден Зеленогорски ту забраняваха, ту разрешаваха къмпингуването.
А зад целия натиск на правителство, прокуратура, депутати и евродепутати да отпадне Механизма за проверка, се крие единствено притеснението им за разделяне на България и Румъния. Защото, докато Румъния реформира съдебната си система, ние сменяме образователните програми. Докато в Букурещ борят корупцията, ние се борим с призраците на миналото.
Не несъществуващата от век Османска империя ни е враг номер 1, а несъществуващата справедливост в правораздаването.
Докато в Румъния арестуват министри и висши магистрати за злоупотреби, ние гоним опъващите палатки, уж за да развиваме туризма. Докато Румъния сваля ДДС и създава условия за развиване на бизнес среда и инвестиции, ние създаваме функционално неграмотни младежи, защото от втори клас им пълним главите с неразбираеми неща за „църковното изкуство достигнало нов разцвет“ и „непреходна културна ценност“. Докато Румъния свърза държавните приходи и разходи с електронното управление и ги качи в интернет, ние свързваме биологията с Айфеловата кула и създаваме интердисциплинарност.
Няма значение какво ни е миналото, ако не знаем какво искаме да ни е бъдещето. И вторите по интелигентност, и трите морета, и четвъртите в света по футбол и шестите по красота, нямат никакво значение днес. Днес сме втори по агресивност на пътя, имаме по 3 автомобила на ден, закъсали на зелените трамвайни релси и се усещаме най-малко като граждани на ЕС. По-малко дори от гърците и британците, които искат да излизат. И никаква интердисциплинарност няма да ни помогне.
