shareit

Български народни приказки. Модерен прочит

| от | |

Автор : Лола Монтескьо (http://chuime.bg)

cendrillon_grd_blu_ray

Синът ми не гледа телевизия. Откакто обвиниха вълка от „Ну погоди” в криминално поведение, а Карлсон заподозряха в педофилия, предпочитам да не го подлагам на ненужни рискове. Затова четем книжки. Или по-скоро четяхме. Напоследък в детската стая се нароиха едни нови български приказки, които определено са вдъхновени от криминалните и светските хроники и са нещо като детската версия на „Кръстника” на Марио Пузо.

„Еленът бизнесмен” е безспорен хит в тази колекция. Написана е от някой си Дядо Иван. Той е успял да сътвори истински пантеон на новите български герои, при това в сладки стихчета и с бонбоненени картинки.(абе този Дядо Иван онзи Дядо Иван ли е? НАШИЯТ СПАСИТЕЛ?)
Та значи този елен-бизнесмен, се казва Еленко и е обичан от всички, цитирам:

„Еленко бе добряк признат,
без пистолет, без автомат!

Браво, много поучително! Нека децата знаят, че у нас може да забогатееш дори и без тези така нужни на всеки преуспяващ български бизнесмен атрибути. Също като Еленко, който успява да се издигне само със собствен труд. Откъде му е първоначалният капитал не е ясно, ама то такива неща не е възпитано и здравословно да се питат, а ние искаме децата ни да са възпитани. И здрави. От прост продавач Еленко успява да стане собственик на супермаркет. За беда обаче се появяват два вълка, които го рекетират за шунка и салам. Но умният Еленко им прави капан и ги елиминира от бизнеса. И ето, идва щастливият край :

„Така Еленко без покой
се трудеше и в студ и в зной.
Откри и супермаркет той.
С неугасимия си плам
е вече бизнесмен голям.
И тачен, любен е от всички
Лисанки, гълъбки, сърнички”

Схващате ли поантата? Моят петгодишен син я разбра – „Имаш ли парички – готини женички”, както пееше един бард на попфолка в ранните години на демокрацията.

Дядо Иван е написал и някои други хубави детски горски приказки, които са едно огледало на българската действителност и ни учат от най-ранна възраст да оцеляваме в джунглата на демокрацията: „Лисанка Манекенка”, „Вълчанко Футболист”, „Глиганът Полицай”, „Ежко Бежко Фокусник”. Ежко Бежко още не сме я чели, та не знам с какви фокуси си изкарва прехраната – нотариус ли е, таксиметров шофьор ли е, с валута ли работи или просто си кеси пред гарата, нямам представа…

Така или иначе починът на Дядо Иван ми се вижда умен и прагматичен. В другите държави социализират децата си с притчи от Библията, Талмуда или Корана, но поради революционната обстановка в нашата църква е добре да разчитаме на народния гений. Той и без това Господ е българин, та ще ни разбере.

Така че да запретнем ръкави и да преведем народното творчество на достъпен за децата език. Примерно приказката „Дядовата ръкавичка”.

„Тръгнал дядо за Златица, изгубил си ръкавица.” Още тук се започват едни обяснения – къде е тръгнал тоя дядо, няма ли си метро? Кой точно дядо (бащата на татко, на втория мъж на мама или таткото на жената на моя татко?), а па и тая Златица около Белград ли е, около Брюксел ли…

Затова да подходим съвременно. Дядовата ръкавичка – това е един ВИП Брадър за горските животинки. В нея влизат всички, които познаваме. И Лисанка, и Вълчанко, че даже и баба Меца накрая. Колко образен паралелизъм на едно място!

Та такаааа. Имало едно време един кастинг. Всички искали да го спечелят, но най-добра била Лисанка Манекенка. Тя се класирала за участие в „Дядовата ръкавичка”, в която до този момент се свивали само някакви телевизионни мишки, дето никой не ги знаел кои са и ВИП ли са въобще… В ръкавичката Лисанка най-сетне разкрила истинското си аз. Под лъскавата козинка се оказало, че тупа-лупа едно голямо сърце. Поне зрителите, пардон читателите, били единодушни, че рижавелката е добро, макар и просто момиче. В смисъл на обикновено, нали…

Е, тя не знаела къде е Булонският лес, но пък правела чудесна салата и можела да обича истински и по много. Сърцето й принадлежало на няколко бойни глигана, един потентен заек и на „Момъка с трите самодиви” от съседната приказка. Пардон, на „Момъка със стоте самодиви”.

Друга социална драма в „Дядовата ръкавичка” е любовната история на Вълчанко футболист. Той няколко глави поред не можел да се реши кого да обича – Катеричката ли, Котенцето ли, или и Катеричката и Котенцето. Двете сладуранки цупели муцунки и си скубели козинката, като нещата лека-полека се овълчили, разпердушинили си кожухчетата, заплющяла кръв, летели нокти и мустачки. Наложило се да прибегнат към вълшебствата на горския пластичен хирург, само и само да спечелят сърцето на Вълчанко. Съперничеството им продължило и на операционната маса – състезавали се коя ще си направи повече пластични операции. Сюжетът се заплита допълнително от факта, че в Гората имало само един пластичен хирург. Постепенно Катеричката заприличала на Лисанка, Котенецето на Катеричката, а Лисанка всъщност отдавна приличала на Котенцето. За Вълчанко ставало все по-трудно. Той замислено разглеждал татуировките си и не можел да се сети коя точно си е избродирал – катеричката, ли котенцето ли, или може би бабата на Червената шапчица?

Нещата се обърквали съвсем, когато изневиделица се появявили седемте козленца и самата Червена шапчица, които от меркантилна страст буквално разкъсали Вълчанко футболист, напълнили корема му с камъни и го бутнали в кладенеца.

Катеричката била отчаяна. Или това може би било Котенцето? Все едно. Една от двете дала другата на съд за провален живот и пропуснати ползи. В съда обаче работел Оле Затвори очички и нещата се отлагали глава след глава, докато приказката свършила.

Третият план на „Дядовата ръкавичка” е многопластов. Той разкрива житието и страданията на дузина кокошки от съседната птицеферма. Момичетата кудкудякали по нощните заведения в гората срещу космически хонорари. Въртели ги непрекъснато и по горската телевизия. Всички били влюбени в един петел, от когото имали малки сладки пиленца.

Докато траел Вип Брадър в „Дядовата ръкавичка” фаворитката била една добре изваяна кокошка, която пеела и абсолютния хит – приказката „От небето падат камъчета” (има такава, б. а.). Авторът на тази приказка е едно прасе от съседна гора, но това няма значение. Песента станала саундтрак на Горската приказка и се въртяла във всички любовни сцени, както и когато в една от главите на книжката неизвестни разстреляли елена-бизнесмен пред джипа му.

Заподозрени били измамените вълци, дето останали без салами. Оле Затвори Очички тръгнал през девет планини в десета да ги търси, за да ги арестува, опитвайки се да си държи очите широко отворени, но… безуспешно. Не можел и не можел да ги намери. Оказало се, че те избягали през девет морета край десетото, където си прекарвали добре на сафари.

Без вълците в Гората никой от нищо не се страхувал. Започнали да прииждат и други животни от съседни приказки, настъпил хаос, а цените на имотите хвръкнали до небето. „Дядовата ръкавичка” се пръскала по шевовете. Всички си казвали: „Най-добре да дойде Дядото!” Той обаче бил зает да вади ряпата.

Пардон, той бил зает да вади Внучката, която се заклещила пред компютъра и спряла да изтупва юрганчето на Бабата. Само й викала „Примък, отмък”. На помощ на Дядото се притичали всички животни от Гората. Дядо хванал Внучката, Баба хванала Дядото, Лисанка – Дядото, Вълчанко – Лисанка и т.н. Накрая животните съединени, успелит!!! Внучката най-сетне станала от компютъра и седнала с книжка в ръка. Зарадвани от успеха си, животните плеснали с ръце, па се прегърнали. После яли, пили и се веселили цели три мандата.

В следващата глава се оказва, че Внучката се е зачела в неподходяща литература. Избрала е „Гъбарко” от Батко Златко. В тази детска книжка се разказва се за една гъба, дето изведнъж й пораснали ръце и крака и тя хукнала да бяга, подгонена от паяк, размахващ тояга. Книжката и сюжетът са съвсем реални, последствията от тях – също. Внучката е пратена при Доктор Ох Боли, а Батко Златко става сценарист на сутрешни блокове, но запазва любовта си към гъбите.

 
 
Коментарите са изключени за Български народни приказки. Модерен прочит